В случая на “Кениън Лейк” учените знаят, че цялата видима ерозия е станала по време на наводнението – за няколко седмици. Като най-сериозните промени в местния пейзаж са настъпили само за три дни.
„Тридневната хипотеза” е потвърдена от сравнението на аеро-фотоснимки
на района, направени преди и след събитието. В изграждания от тях модел са вложени и данните за промяната на топографията, както и информацията за водния поток, преминал през долината. Геолозите използват формула за способността на водата да носи утаечни материали – почва, скали и камънаци, които на практика изкопават новия каньон – сама по себе си водата не го прави.
Анализът показва, че в случая ерозията е толкова бърза, че се ограничава само до материала, който водата може да вдигне и да отнесе.
Скоростта на ерозията в коритото на Гвадалупе се обяснява с мощния поток, успял да засмуче и отнесе огромни камъни (процес, наричан „оскубване”) – защото дънната подложка на долината вече е напукана и лесно се руши. Така се появили няколко 10-12-метрови водопада, придвижили се към стената на язовира.
Водите, носещи утайки, особено пясък, действат като пила или шкурка. И те създават куп геологични елементи – изваяни стени, ударни басейни в подножията на водопадите и капкоподобни утаечни острови.
Последните са особено важни. Сега вече е ясно, че те свидетелстват за краткотрайни, но мащабни наводнения. Така геолозите по-лесно ще разгадават тайните, записани в релефа от древните стихии.
Интересно е, че въоръжени с новата методика, учените се готвят да изучават не само Земята, но и Марс. На снимки от спътници, кръжащи около двете планети, вече са засечени достатъчно черти от релефа, подсказващи къде са бушували наводнения.
По дълбочината на каньоните на Марс
и други техни характеристики геолозите се готвят да пресмятат дебита на древните водни потоци, прекроявали лицето на космическия ни съсед. Така ще се изготвят и груби сметки за водните запаси на Червената планета изобщо, както и предполагаемото местоположение на подземни водни резервоари – безспорна цел за бъдещи автоматични и пилотирани експедиции, да не говорим за евентуалните колонизатори.
Повърхността на Марс е изпъстрена с речни делти, равнини, създадени от разливи при наводнения, проломи и долове, които говорят за богато хидрологично минало. Има учени, които вярват, че някога на Марс са се плискали и океани, но според мнозина именно краткотрайни бурни наводнения са били основната форма на водна дейност там.
Автор: Петър Кънев
