Какво общо имат камилата и ехидната? И двете са бозайници, заедно с още над 5 хиляди вида животни, обитаващи цялото земно кълбо, разказва Кейт Слабоски в този анимиран образователен клип на TED.
Всички бозайници са гръбначни, но бозайниците се отличават от останалите гръбначни (влечугите, земноводните, рибите и др.) по следните общи признаци, които споделят:
- Постоянна телесна температура (топлокръвни)
- Телесно окосмяване или козина
- Бели дробове за дишане
- Хранене на малките с мляко
Въпреки тези общи черти, бозайниците имат множество биологични различия и едно от най-забележителните е начинът, по който раждат.
Нека започнем с най-познатите – плацентните бозайници. Тази група включва хората, котките, кучетата, жирафите, слоновете и дори синия кит – най-голямото животно на Земята.
Плацентата е временен орган – плътен диск от богато кръвоснабдена тъкан, който възниква по време на бременността. Прикрепена към стената на матката, тя служи за приемане и предаване на кислород и хранителни вещества от кръвта на майката към тази на плода чрез пъпната връв. Плацентните бозайници прекарват в утробата много по-дълго време, отколкото други бозайници. Бременността на синия кит например продължава цяла година.
Плацентата поддържа живота на бебето до самото му раждане, когато се прекъсва пъпната връв, и новороденото започва да използва своите собствени дихателна, кръвоносна и отделителна система. С дължина около 7 метра, новороденото синьо китче може веднага да плува. То прекарва следващите шест месеца, като изпива по 225 литра от гъстото, мазно мляко на мама кит всеки ден.
Междувременно, в Австралия можем да открием друг тип бозайници – двуутробните.
Техните бебета са толкова мънички и деликатни при раждането си, че трябва да продължат да се развиват в т.нар. „торба“ на майка си. Най-малкият представител на торбестите мишки тежи само 18 мг при раждането си – колкото 30-ина зрънца захар. Кенгуруто ражда бебе с размера на бобено зърно. Бебето излиза от средната измежду трите вагини на кенгуруто, след което се покатерва в торбата. Там прекарва между 6 – 11 месеца, като през цялото време суче. Дори след като бебето кенгуру напусне топлото си убежище, то се връща отново, за да суче.
