Понякога майката се грижи едновременно за три. Едно може все още да се развива в утробата ѝ, а другото – в торбата. В неблагоприятни условия женското кенгуру може да „замрази“ развитието на плода в утробата си. В този момент тя може да произвежда два типа мляко – едно за новороденото, и друго – за по-голямото бебе.
Третият тип – т. нар. „еднопроходни“ или „яйценосни“ бозайници – са най-необикновени. Някога е имало стотици видове еднопроходни, но днес са останали само пет – четири вида ехидни и птицечовката. Името им произтича от факта, че яйцепроводите, семепроводите и пикочопроводите им завършват в общ проход, клоака. Тя служи за репродукция, отделяне и снасяне на яйца. Подобно на птиците, влечугите, земноводните и някои видове риби, тези видове бозайници снасят яйца, а не раждат живи бебета. Яйцата им са с меки черупки. Когато малките се излюпят, те се хранят с мляко от майка си. Това се случва през порите на кожата, тъй като майката има млечни жлези, но няма зърна, от които да суче новороденото.
Въпреки снасянето на яйца и други адаптации, които не са характерни за бозайниците (например човката и отровната жлеза при птицечовката), те са бозайници, защото споделят всички определящи характеристики – кърмят, топлокръвни са, дишат с бели дробове – и са еволюционно свързани с останалите бозайници.
Всяко от тези създания, със своя характерен начин на раждане и отглеждане на малките, е успяло в продължение на хилядолетия да допринесе за живота и разнообразието на животинското царство.
