С изключение на балканския зановец, който е нисък храст, всички разгледани дотук видове са тревисти растения. Много по-малко са дърветата ендемити. В България с ендемичен характер са два иглолистни вида: бялата и черната мура. Бялата мура е балкански ендемит. За първи път е описана от немския ботаник Гризебах през 1844 г. по материали, събирани от планината Пелистер (Баба планина) в Македония. В България е широко разпространена най-вече в Рила и Пирин и по-ограничено в Стара планина, а отделни дървета и групи се срещат в Западните Родопи, Витоша и Славянка.
Най-старото иглолистно дърво в България
е Байкушевата мура в Пирин. То е от вида черна мура и е открито и описано за първи път от лесовъда Костадин Байкушев. За разлика от бялата мура, черната расте и в Италия.
Много от родните уникати носят имена на балкански и български местности. Това отразява тяхното разпространение или пък посочва първото място, от което растението е описано за науката. Освен познатото вече родопско лале такива видове са македонската вълча ябълка, албанският крем, българското омайниче, рилската теменуга, родопското крайснежно звънче, пиринският чай (познат още като чай алиботуш). Някои растения ендемити са получили имената на своите откриватели или на природолюбители с принос към ботаниката. Фердинандовата каменоломка и царборисовата ела - балкански ендемити, са именувани на българските царе Фердинанд и Борис Трети, които имат особени заслуги за развитието на ботаниката у нас.
Списъкът с ендемични видове може да продължи още дълго. Тези забележителни растения са специфична черта на българската и балканската флора. Сред тях има видове, разпространи широко. Но някои се срещат само по склоновете на една-единствена планина и ако това находище бъде унищожено, от лицето на земята безвъзвратно изчезва един биологичен вид.
Автор: Любен Д. Домозетски
Снимка: mr_coffee / Shutterstock
Dejan Gospodarek / Shutterstock
