Вярваш или не, стресът е един от най-важните фактори, определящи не само резултатите от нашите тренировки и хранителен режим, но и като цяло – здравето и качеството ни на живот.
Но въпреки това като че ли много хора подценяват ролята му и го пренебрегват, без да вземат мерки за контрол над него. Което си е голяма грешка…
В тази статия ще разгледаме причините, поради които прекомерният стрес не трябва да се пренебрегва и няколко полезни стратегии как да се борим с него и да го контролираме успешно.
Защо стресът не трябва се подценява?
Стресът има много форми. Някои хора го усещат сериозно, под формата на безпокойство, раздразнение и объркване. Други пък съвсем бегло забелязват, че ежедневното пътуване до работното място ги оставя по-малко енергични, а натоварените работни дни влошават малко качеството на съня им…
А от хронично завишения прекомерен стрес не страда само съзнанието ни. Той е вреден за всичко.
Проучвания по темата ясно са показали, че животът под стрес е по-кратък. Завишените нива на стрес водят до потискане на производството на Klotho - хормон, който забавя стареенето, удължава продължителността на живота, намалява вероятността от свързани с възрастта заболявания и сърдечно-съдови заболявания и поддържа мускулите силни. Не случайно е кръстен на една от трите мойри (предачките на нишката на живота в древногръцката митология).
А що се отнася до физиката и атлетичността ни – хроничният прекомерен стрес има следните неблагоприятни странични ефекти върху тялото:
- Понижен енергоразход;
- Обострен апетит, особено за сладки храни;
- Влошена поносимост към въглехидрати и лошо разпределение на хранителните вещества;
- Почти двойно по-слабо силово развитие;
- Почти двойно по-бавно възстановяване след тренировка;
- По-трудно качване на мускулна маса;
- Повишен риск от травми, поради влошена техника, заради липса на енергия и концентрация.
Смело може да се каже, че хронично завишения стрес може значително да забави резултатите от спазването както на тренировъчна програма, така и на хранителен режим. Затова трябва активно да работиш за неговото контролиране и потискане.
Ето и как точно да стане това:
1. Активно и пасивно справяне с проблема
В тази статия разглеждаме стресът като проблем. А в психологическата литература стратегиите за справяне с проблемите са класифицирани като пасивни (избягващи проблема) или активни (работещи срещу него).
Това разделение не е необичайно, защото и хората сме пасивни или активни, в зависимост от характера ни и редица други черти на самосъзнанието. Обикновено какъвто е човекът, такава е стратегията му за справяне с препятствията.
Пасивните хора обикновено избягват директен сблъсък със ситуации и емоции извън зоната им на комфорт. Вместо това те се обръщат към други хора (близки, приятели), за да намерят социално облекчение от стреса, или се занимават с различни странични занимания, които игнорират стресора или потискат мислите за него, предоставяйки крактосрочно облекчение от натоварването (успокоително хранене, алкохол, гледане на телевизия, практикуване на някакво хоби и т.н.).
Отлагането и игнорирането на проблема обаче обикновено не води до премахването му…
Така че активното справяне със стресаобикновено носи по-съществени и дългосрочни резултати. Активното справяне с проблемите само по себе си също може да се раздели на 2 отделни подхода:
- осъзнаване и елиминиране на ситуациите, играещи роля на стресори;
- овладяване и контролиране на емоциите, до които водят стресорите;
И двата варианта за активно справяне с проблемите са по-добри от пасивното справяне, но ако трябва да ги съпоставим един срещо друг – осъзнаването и елиминирането на проблема в самия му корен е много по-ефективен подход, от колкото само справянето с емоциите, породени от този проблем.
Конкретен пример: Ако се скараш с половинката си – по-добрият подход би бил да обсъдите открито нещата един с друг и да решите възникналия проблем, вместо всеки от вас да седне сърдит в един ъгъл на стаята и да се опитва просто да овладее емоциите, породени от този проблем, за да се почувства временно по-добре, без обаче да търси решение за проблема.
Ето защо, справянето с проблема (стреса) незабавно и на момента е за предпочитане, защото когато той стане хроничен и повтарящ се, ситуацията се усложнява и решението става все по-трудно и изтощаващо за изпълнение.
2. Контролирай стреса, но не го избягвай напълно
Трябва да уточним обаче, че стресът поначало не е нещо лошо, което трябва да се избягва напълно. Напротив – умереният, краткотраен стрес (какъвто са силовите тренировки например) може да е много полезен за нашето развитие.
Хронично завишеният прекомерен стрес е това, от което трябва да се пазим. Както се казва: „много хубаво не е на хубаво“… Тази максима важи с пълна сила и тук.
Така че стресът не трябва да се избягва напълно, а просто да се контролира и поема в умерени дози, от време на време.
Ефективен начин за контрол над стреса е да разделиш денят си на фази с висок и нисък стрес. С други думи, стресът трябва да си има свой собствен циркаден ритъм.
