Всички познаваме хора, на които ни е невъзможно да откажем и които постоянно ни въвличат в неловки ситуации. Нали не искаме да ги обидим или ядосаме, отговаряме уклончиво с „Ще се опитам“, макар всъщност да знаем, че определено не възнамеряваме да се опитаме. Това е едно от шестте типични изречения, които използват слабохарактерните. Кои са те ще научите по-долу.
1. „Просто съм честен(а).“
Понякога устата ви работи по-бързо от главата и казвате нещо, което отсрещният навярно ще изтълкува погрешно. Често се опитваме да излезем от положението, като се оправдаваме с изречения от рода на „Просто съм честен“ според мотото: директен съм и ти казвам истината в очите. Преди да си отворите устата, помислете дали изказването ви е уважително. В някои случаи е за предпочитане да се въздържате от импулсивни изказвания.
2. „Може би…“
Ако вземате трудно решения, думите „може би“ със сигурност присъстват често в речника ми. Неуверените хора предпочитат да отговарят с „може би“ вместо с „не“, за да се конфронтират с отсрещния. Същевременно обмислят трескаво адекватно оправдание. Това не означава, че силните личности се съгласяват с всичко. Във всеки случай обаче нямат проблем да обосноват честно и учтиво решението си.
3. „Все ми е едно какво мислят другите за мен.“
По принцип правилна нагласа, защото, разбира се, не бива да се преструвате, само и само да угодите на другите. Съществена черта на характера ви е да не изневерявате на себе си. Но има опасност подобно изказване да се интерпретира погрешно като егоистично. Обкръжението ви може да остане с впечатлението, че избягвате конфликти и се страхувате да влизате в спорове. Това не свидетелства за силен характер – точно обратното. Ще направите значително по-силно впечатление, ако се държите спокойно и самоуверено.
4. „Само…“
Зад тези четири букви се крие индивид с нерешителен характер, който се страхува да не бъде отхвърлен или да събуди антипатия. „Само исках да ти напомня, че…“ или „Само трябва да имаш предвид, че…“ са типични примери, съдържащи малкото наречие. То отслабва последващото послание и създава впечатлението, че е по-маловажно и неизразително. Силата на характера върви ръка за ръка със силата на изразяване.
5. „И аз имам право на щастие.“
Вашият приятелски кръг е разочарован, защото за пореден път не отивате на редовната петъчна среща с извинението, че имате уговорка с новото гадже. Изпращате в груповия чат следното не особено деликатно съобщение: „И аз имам право на щастие!“ Разбира се, че заслужавате да сте щастливи и да правите това, което ви носи щастие. Но увлечението отминава, а приятелите са завинаги. Опитайте се да се поставите на мястото на приятелите си и им отделете време, ако наистина държите на тях.
6. „Ще се опитам.“
Приятел ви моли за услуга и не можете да му откажете. Вместо това бързо го залъгвате с обещанието: „Ще се опитам“. Изречение, присъщо само на слабохарактерните, защото внушава, че ще си дадете малко, ако не и никакъв труд. Разбира се, би било прекалено да отговорите и с твърдо „да“. Но вместо да извъртате, по-добре е да отговорите с едно ясно и недвусмислено „не“.
Как да развиете сила на характера
Човек не се ражда със слаб или съответно със силен характер. Тези качества се изграждат през целия живот въз основа на опита. Способността да проявяваме сила дреме у всеки от нас. Можем да събудим тази сила, като комуникираме решително и активно. Хората със силен характер отстояват решенията си и не се страхуват от конфликти и конфронтации. При това е важно да познавате собствените си граници и да ги показвате на другите. Бъдете търпеливи със себе си. Да развиете сила на характера е продължителен процес, а не нещо, което се постига от днес за утре.
