Можем да заблуждаваме себе си, че светът навън създава нашите проблеми, но истината е, че източникът на всяко наше страдание е егото. Егото е ограниченият илюзорен Аз, който не може да вижда по-далече от собствения си нос. Егото е нашият вътрешен саботьор, най-лошият ни враг, който ни държи затворени в тъмните подземия на собствения ни ум.
Егото е това, което ни кара да чувстваме и преживяваме следното:
– да се ядосваме за глупости;
– да чувстваме страх и безпокойство;
– да се чувстваме отчаяни, безпомощни и безнадеждни;
– да се чувстваме обидени и виновни;
– да искаме одобрение и възхищение;
– да приемаме нещата лично;
– да критикуваме и съдим другите;
– да се чувстваме празни и неудовлетворени;
– да се хвърляме от едно настроение в друго;
– да се чувстваме притиснати от времето и „принудени“;
– да се стремим да бъдем „идеални“;
– да се безпокоим за външния си вид и за своя успех в обществото;
– да се вкопчваме в миналото;
– да се страхуваме от промяна;
– да се притесняваме от провал, унижение и отхвърляне;
– да се съревноваваме, вместо да си сътрудничим;
– да бъдем манипулативни;
– да вредим на другите и да злоупотребяваме с тях;
– да бъдем твърди и неотстъпчиви;
– да бъдем неспособни да живеем в настоящия момент;
– да се пристрастяваме към алкохола и наркотиците;
– да търсим отчаяно любов и сигурност;
– да искаме да бъдем „специални“ за някого;
– да се вземаме прекалено насериозно;
– да чакаме „външният“ свят да се оправи, за да може да се почувстваме наред.
Джил Едуардс
