Силна буря в океана потопила един кораб. Стихията пощадила само един човек. Той попаднал на безлюден остров. Опитвал всякакви начини да излезе от ситуацията, но спасение нямало.
Започнал да се моли на Бог да го спаси, но дните минавали в седмици и месеци.
Направил си малка колибка и тя била всичко за него.
Един ден след поредното търсене на храна, човека се върнал и забелязал, че колибата му е изгоряла.
"Господи, защо ме наказваш отново!?! Защо ми взе единственото, което имам и което ме радваше?!? Защо?"
Дълги часове плакал и проклинал съдбата, накрая легнал от болка и отчаяние.
След известно време се събудил от странен шум. Изтичал до брега и видял кораб. Това било най-прекрасното нещо, което можел да види! Не вярвал на очите си!?!
След кратко премеждие успял да се качил на кораба.
Но как ме открихте? Как се озовахте тук?!- попитал той моряците?
Видяхме сигналния огън, който беше запалил преди няколко часа! - отговорили те.
Няма напразни молитви. Ако Бог реши да те спаси, ще изгори и последните ти илюзии, за да ти дадат нов шанс за живот!
