Според много историци бирата, която се е появила независимо в различни култури по света, е

основен белег на цивилизацията.

Тя се произвежда най-често от зърнени култури, които започват да се отглеждат, след като древните ловци усядат и се научават да обработват и засяват земята. Усядането на народите и изобилната храна, до която те получават достъп след култивирането на различни посеви и опитомяването на животни като кравата и прасето, имат и едно неочаквано последствие – то се нарича свободно време. Когато работата приключи и земеделският сезон отмине, пълните хамбари и зимници позволявали на народа да се отпусне за няколко месеца и да започне да се забавлява. Неслучайно повечето големи празници, включително и в нашата страна, традиционно са през неработния сезон. Точно тук идва и едно от големите открития на човечеството – удоволствието да се отпуснеш с чаша в ръка.

В Европа бирата се е появила още около 3000 г. пр.н.е. Тя се произвеждала домашно и била любимо питие на селяните от неолита. През Средновековието и Ренесанса става

едно от най-разпространените и предпочитани питиета

сред повечето европейски народи. Надминава по популярност дори водата – тъй като много болести били пренасяни от теченията на замърсените реки и потоци, хората предпочитали да утоляват жаждата си с пиво, при това още от най-ранна детска възраст. Процесът на изваряване и алкохолното съдържание държали вирусите далеч.

Именно от Средновековието датира и овкусяването на бирата с хмел. За първи път то е документирано през 822 г. от един френски абат, който описва с немалко вдъхновение процеса на ароматизиране на любимото питие. Дори Бог обича бирата – много европейски манастири започват да варят пиво по собствени рецепти, с което попълват успешно продупчените си понякога бюджети. Някои от най-популярните днешни марки бира водят началото си именно от бизнеса на добрите братя от Белгия, Франция и Германия.

Gallery
Българската история

- Унгарски емигранти, доведени от Лайош Кошут след Унгарската революция от 1848 г., са първите, които  започват да произвеждат бира в България. През 1850 г. в Шумен те варят пиво за собствени нужди. 10 години по-късно, след като унгарците напускат града, шуменецът Илия Гагората произвежда пиво със същия казан, но не успява да го наложи на пазара.

- Французинът Дюкорп, инженер по строежа на железниците в Софийско между 1873-1876 г., основава малка пивоварна фабрика в Княжево.

- Няколко години преди Освобождението на България от турско робство през 1878 г. и Ради Железов се захваща с бира в Шумен. Построява градина-пивница, в която предлага пивото си. През 1885 г. синът му Антон Радев преустройва и разширява малката фабрика.

- През 1880 г. Стоян Цветков започва производството на пиво по доста примитивен начин в София около училище „Св. св. Кирил и Методий". Начинанието му продължава 2-3 години.

- Швейцарците Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер построяват пивоварната фабрика "Каменица" в Пловдив в периода 1879-1881 г.

- Чехът Франц-Франтишек Милде е един от първите професионални технолози по нашите земи. През октомври 1882 г. по негова инициатива е основано “Българско пивоварно дружество” в Шумен. Първата му фабрика започва да произвежда шуменско пиво от пролетта на 1883 г.

- Братята Георги и Богдан Прошек – прочутите чехи, построили Орлов и Лъвов мост в София, изграждат своята бирена фабрика на ул. „Сан Стефано“ през 1885 г. Пивоварната им веднага става доставчик на пиво за царския двор.

- През 1891 г. синовете на известния фабрикант Хаджи Славчо Паскалев построяват във Велико Търново фабриката "Братя Хаджиславчеви и Сие", от която води началото си пивоварната "Болярка".

- През 1894 г. се появява пивоварният завод в Лом с основатели чешките братя Милотин и Хозман.

- През 1902 г. в Стара Загора отваря врати пивоварна "Бирарията" на д-р Константин Кожухаров, завършил медицина в Прага. От 1918 до 1925 г. братя Златеви я модернизират, а през 1958 г. е обновена и приема името "Загорка".

Снимка: Shutterstock