Хилядолетна история и одобрително кимване от медицинските експерти дават отговор на въпроса защо пием бира. И логичното му продължение – а защо не? Снимка: Shutterstock
По време на индустриалната революция става реалност и истинското масово производство на питието, без което Европа вече не може. Изобретяването на термометъра през 1760 г. и на хидрометъра през 1770 г. позволява на пивоварите да
подобрят качеството и ефективността на производството.
Тъй като през 18. век малцът се е получавал главно чрез изсушаване на огън, бирите по онова време вероятно са имали силен опушен вкус. Кехлибарената на цвят бира се правела от карамелен малц, тъмната – от тъмен малц, а светлата – от така наречения блед малц. Хидрометърът обаче позволил на пивоварите да изчислят, че бледият малц е най-продуктивният от всички останали, и това е началото на възхода на светлата бира в Европа, а по-късно и в останалите части на света. Тъмните малцове се използват основно за овкусяване и потъмняване на тъмните видове пиво.
Тази впечатляваща традиция на биропиенето не е увяхнала и до днес – бирата е културен символ на страни като Германия, Белгия и Чехия и любима необходимост по време на мач, популярния в България пейкинг и летните горещини. За първи път през 20. век медиците започват да предупреждават за вредата от алкохола и необходимостта да се пият с мярка дори и слабоалкохолни питиета като бирата. Това, разбира се, е така. Но вредим ли си наистина, когато не можем да си откажем халба от любимата напитка?
Оказва се, че не. Проучване на Националния институт за злоупотреби с алкохола и алкохолизма на САЩ показва, че умерената консумация на бира (до две чаши на ден)
намалява вероятността от заболявания с фатален изход.
Нещо повече – умерените любители на пивото се оказали извадката с най-ниска смъртност от всички останали проучени групи, включително непиещите. Защо е така?
- Унгарски емигранти, доведени от Лайош Кошут след Унгарската революция от 1848 г., са първите, които започват да произвеждат бира в България. През 1850 г. в Шумен те варят пиво за собствени нужди. 10 години по-късно, след като унгарците напускат града, шуменецът Илия Гагората произвежда пиво със същия казан, но не успява да го наложи на пазара.
- Французинът Дюкорп, инженер по строежа на железниците в Софийско между 1873-1876 г., основава малка пивоварна фабрика в Княжево.
- Няколко години преди Освобождението на България от турско робство през 1878 г. и Ради Железов се захваща с бира в Шумен. Построява градина-пивница, в която предлага пивото си. През 1885 г. синът му Антон Радев преустройва и разширява малката фабрика.
- През 1880 г. Стоян Цветков започва производството на пиво по доста примитивен начин в София около училище „Св. св. Кирил и Методий". Начинанието му продължава 2-3 години.
- Швейцарците Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер построяват пивоварната фабрика "Каменица" в Пловдив в периода 1879-1881 г.
- Чехът Франц-Франтишек Милде е един от първите професионални технолози по нашите земи. През октомври 1882 г. по негова инициатива е основано “Българско пивоварно дружество” в Шумен. Първата му фабрика започва да произвежда шуменско пиво от пролетта на 1883 г.
- Братята Георги и Богдан Прошек – прочутите чехи, построили Орлов и Лъвов мост в София, изграждат своята бирена фабрика на ул. „Сан Стефано“ през 1885 г. Пивоварната им веднага става доставчик на пиво за царския двор.
- През 1891 г. синовете на известния фабрикант Хаджи Славчо Паскалев построяват във Велико Търново фабриката "Братя Хаджиславчеви и Сие", от която води началото си пивоварната "Болярка".
- През 1894 г. се появява пивоварният завод в Лом с основатели чешките братя Милотин и Хозман.
- През 1902 г. в Стара Загора отваря врати пивоварна "Бирарията" на д-р Константин Кожухаров, завършил медицина в Прага. От 1918 до 1925 г. братя Златеви я модернизират, а през 1958 г. е обновена и приема името "Загорка".
Снимка: Shutterstock
