Хилядолетна история и одобрително кимване от медицинските експерти дават отговор на въпроса защо пием бира. И логичното му продължение – а защо не? Снимка: Shutterstock
Първо, умерените количества бира укрепват сърцето. Витамин В6, на който бирата е особено богата, препятства натрупването на протеина хомоцистеин в кръвта, а той е един от основните рискови фактори за инсулта и инфаркта. Освен това бирата подпомага произвеждането на „добрия” холестерол в организма и намалява процентното съотношение на „лошия”. Предполага се още, че тя намалява риска от образуването на камъни в бъбреците с 40%. Най-сериозно уролозите препоръчват бира при определени бъбречни проблеми.
Изследване, публикувано в списанието на Американската медицинска асоциация, сочи, че хора над 65-годишна възраст, които пият 1-6 чаши бира на седмица, получават по-голяма защита срещу развитие на деменция в сравнение с въздържателите или употребяващите твърд алкохол. Наличието на антиоксиданти в пивото се смята за факт.
Японски учени пък откриха, че бирата намалява вредата, която радиацията от типа на рентгеновите лъчи нанася върху човешките хромозоми. Това все още не е окончателно доказано, както и твърдението, че жените, които пият бира,
имат по-малко бръчки.
Затова пък пивото бе оневинено за „биреното коремче“ – то се образувало не в резултат на пиенето, а на пържените картофки и други мезета, апетитът за които идва с бутилката светло или тъмно. А след като бирената мая се приема за пречистване на кръвта, е логично и производното й питие да има подобно действие, макар и силно „разредено“.
Сигурно всеки от вас би могъл да продължи списъка с достойнствата. Така че не се притеснявайте от любовната си история с вечерната чаша искрящо кехлибарено питие – зад гърба ви стоят хилядолетия на преклонение към божественото пиво, както и знанието, че ако не прекалявате, вашият организъм ще ви благодари. А да не говорим за удоволствието – то шества по цялата планета.
Елена Панова
- Унгарски емигранти, доведени от Лайош Кошут след Унгарската революция от 1848 г., са първите, които започват да произвеждат бира в България. През 1850 г. в Шумен те варят пиво за собствени нужди. 10 години по-късно, след като унгарците напускат града, шуменецът Илия Гагората произвежда пиво със същия казан, но не успява да го наложи на пазара.
- Французинът Дюкорп, инженер по строежа на железниците в Софийско между 1873-1876 г., основава малка пивоварна фабрика в Княжево.
- Няколко години преди Освобождението на България от турско робство през 1878 г. и Ради Железов се захваща с бира в Шумен. Построява градина-пивница, в която предлага пивото си. През 1885 г. синът му Антон Радев преустройва и разширява малката фабрика.
- През 1880 г. Стоян Цветков започва производството на пиво по доста примитивен начин в София около училище „Св. св. Кирил и Методий". Начинанието му продължава 2-3 години.
- Швейцарците Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер построяват пивоварната фабрика "Каменица" в Пловдив в периода 1879-1881 г.
- Чехът Франц-Франтишек Милде е един от първите професионални технолози по нашите земи. През октомври 1882 г. по негова инициатива е основано “Българско пивоварно дружество” в Шумен. Първата му фабрика започва да произвежда шуменско пиво от пролетта на 1883 г.
- Братята Георги и Богдан Прошек – прочутите чехи, построили Орлов и Лъвов мост в София, изграждат своята бирена фабрика на ул. „Сан Стефано“ през 1885 г. Пивоварната им веднага става доставчик на пиво за царския двор.
- През 1891 г. синовете на известния фабрикант Хаджи Славчо Паскалев построяват във Велико Търново фабриката "Братя Хаджиславчеви и Сие", от която води началото си пивоварната "Болярка".
- През 1894 г. се появява пивоварният завод в Лом с основатели чешките братя Милотин и Хозман.
- През 1902 г. в Стара Загора отваря врати пивоварна "Бирарията" на д-р Константин Кожухаров, завършил медицина в Прага. От 1918 до 1925 г. братя Златеви я модернизират, а през 1958 г. е обновена и приема името "Загорка".
Снимка: Shutterstock
