След приблизително 1.1 млрд. години, нашето Слънце ще започне да се променя. Водородното гориво в ядрото ще е на привършване. Горенето ще се пренасочи навън – към повърхността. Това ще направи Слънцето още по-ярко. Повишените нива на радиация ще имат опустошителен ефект над нашата планета. Ето как би изглеждало всичко. 

Илюстрация: Zastolskiy Victor / Shutterstock

Средната температура на Земята ще се повиши от 20 до 75 градуса по Целзий. Океаните ще се изпарят. Планетата ще се превърне в скована и лишена от живот пустиня.

Илюстрация: PavelinaArt / Shutterstock

След близо 11 млрд. години водородът в Слънцето ще се изчерпи почти изцяло. Когато нашата звезда го използва за да създава енергия, тя го превръща в хелий. През всичките тези години със сигурност в ядрото й са останали остатъци от хелий. Той ще стане нестабилен и ще се разпада под натиска на собственото си тегло. Ядрото на Слънцето ще стане още по-плътно и горещо. Звездата ни ще се издуе 1.5 пъти спрямо нормалния си размер и ще стане два пъти по-ярка отсега. 

През следващите 700 млн. години тя няма да стане по-ярка, но ще продължи да нараства. Ще се издуе близо два пъти спрямо сегашния си размер. Това обаче ще я охлади малко. От вече опустошената повърхност на Земята Слънцето ще изглежда като гигантска оранжева топка, висяща в мъглявото небе.


Илюстрация: DMG Vision / Shutterstock

По това време звездата вече ще е на 12 млрд. години и ще е изхвърлило повече от една четвърт от външната си маса. При това положение – когато няма масивна звезда, която да ги привлича – орбитите на планетите ще се променят. Венера ще дойде на мястото на Земята, а нашата планета ще се отдалечи още повече от Слънцето. Рано или късно постоянно издуващата се звезда ще се превърне в червен гигант. Тя ще е 166 пъти по-голяма от жълтата точка, която виждаме на небето днес – почти толкова, колкото земната орбита. Меркурий и Венера ще бъдат погълнати от пламъците на гигантската звезда, планините на Земята ще се разтопят и ще потекат като гореща меласа и ще се влеят в обширните морета от лава. Червеното Слънце ще покрива повече от половината небосвод.  

Да, планетите, близки до звездата, ще бъдат опустошени. Всички тези явления обаче ще вдъхнат нов живот в по-далечните светове. Ето тук например виждаме как ледената повърхност на Европа се разтопява вследствие на топлината на гигантското Слънце…


Илюстрация: muratart / Shutterstock

… тук пък Плутон е обгърнат от светлината и топлината на Слънцето, което е по-голямо от това, което виждаме днес на нашия небосвод.


Илюстрация: Nostalgia for Infinity / Shutterstock

Когато Слънцето достигне максималния си размер на червен гигант, хелиевото ядро ще достигне стотици милиони градуса. То е толкова горещо, че ще предизвиква хелиев синтез. Когато това се случи, атомите на хелия ще бъдат буквално смазани и ще започнат да отделят огромно количество енергия. Първоначално ще изглежда така, сякаш Слънцето е получило втори шанс за живот. То ще се смали, но не прекалено много – никога няма да падне под 10 пъти сегашния си размер. Ще настъпи период на спокойствие и без значителни промени, който ще трае 110 млн. години.

Подобно на реакцията, при която при синтеза на въглеродните атоми се получава хелий, така и при синтеза на хелий се появяват нови елементи. В случая – въглерод и кислород. С натрупването им в ядрото ще се задействат нови реакции. Слънцето отново ще започне да се подува, докато не удвои размера си. Накрая ядрото ще изразходва хелия, въглеродът и кислородът ще се разпаднат, но няма да са достатъчно на брой, за да предизвикат нов синтез.


Илюстрация: CahekZ / Shutterstock

Слънцето вече няма никакво гориво. Началото на края настъпва. Последните остатъци от хелий и водород ще бъдат изхвърлени и звездата ще стане 180 пъти по-голяма от тази, която познаваме днес, както и хиляди пъти по-ярка. Огромни количества от нейната атмосфера ще бъдат изхвърлени в Космоса, докато не изгуби почти половината от масата си. Това ще накара планети, като Земята и Венера, които буквално са се превърнали в сгурия, да се отдалечат още повече от Слънцето.


Източник: Martin Capek / Shutterstock

Тънката обвивка от остатъчния хелий, обкръжаващ ядрото с водород и кислород, ще стане нестабилна. С всеки пулс ще губи все повече маса. При последния пулс ще бъде изхвърлена и последната капка от външната повърхност на Слънцето. Ще остане едно пусто ядро. Сфера с размера на вече унищожената Земя. Тя ще е изключително гореща. Това обаче е остатъчна топлина – нищо няма да я подхранва занапред. Представете си горещ въглен от барбекю. Той бавно, но сигурно, ще се охлажда, докато не се превърне в студена сгурия.


Илюстрация: diversepixel / Shutterstock

Бяло джудже - някогашното Слънце - погледнато от това, което е останало от нашата собствена планета, Земята.