За да се синтезира и вкара в нашата система желязо 60 и да се „заключи” в метеорити преди полуразпада му, всичко това трябва да стане за космически миг от 2,6 млн. години. Тоест източникът на желязото не е Слънцето, но е бил някъде наблизо - най-вероятно взрив на свръхнова звезда. Въз основа на тези и на други изотопни измервания Лесли Луни от Университета в Илинойс стига до извода, че това е станало, когато Слънцето е било само на 1,8 млн. години, а разстоянието до избухналата звезда е било между 0,7 и 5 светлинни години.
Ако Слънцето е било толкова усамотено, колкото и сега, мястото и времето на такъв взрив биха били истинска случайност. Най-правдоподобното обяснение за тази случка е, че Слънцето и избухналата звезда са били роднини от един и същи куп.
Идеята, че Слънцето произхожда от звезден куп, е
в противоречие с класическите теории за куповете, все още често срещани в учебниците.
Звездните купове се делят грубо на два вида: така наречените галактически, или отворени, и кълбовидни купове. Първите са малки, слабо населени и разположени предимно в равнината на нашата Галактика или близо до нея. Христоматийният пример е купът Пчелен кошер (M44 в каталога на Месие). Това е един от първите обекти, към които насочва телескопа си Галилео Галилей преди 400 години. Светлото петно в небето се оказва струпване от звезди - до 350, всичките образувани преди около 700 млн. години.
Кълбовидните купове, напротив, са много стари, гъсто населени и са пръснати из цялата Галактика, а не само в равнината на диска й. Първият (М15) е открит през 1746 г. от италианеца Джовани Маралди. Съдържа около милион звезди с възраст 12 млрд. години.
Проблемът е, че Слънцето не попада в нито една от двете категории. Напредналата му възраст от 4,6 млрд. години предполага, че трябва да е родено в кълбовиден куп, но мястото му в галактическия диск говори за отворено струпване. През последните две десетилетия обаче се изясни, че не всички купове се делят строго на тези два класически вида.
Причината за смяна на представите е R136 -
звезден куп, който се намира в Големия Магеланов облак - една от малките галактики, спътници на Млечния път. Забелязан през 1960 г., R136 първоначално е смятан за чудовищно голяма звезда, 2000 пъти по-масивна от Слънцето и 100 милиона пъти по-ярка. Но през 1985 г. двама немски астрономи доказват, че R136 е всъщност куп от около 10 хил. звезди на само няколко милиона години. Той е гъст като кълбовиден куп, но млад като галактически такъв: R136 е липсващото звено между тях. Вече са открити още няколко такива групи в нашата Галактика, а други галактики, като Aнтени например, съдържат стотици, ако не и хиляди от тях.
Откритието, че звездите се плодят в купове, толкова плътни, че може да бъдат объркани с единична звезда, разтърсва астрономическата общност. Теоретиците са в ужас: въпреки облекчението, че R136 се оказва нещо по-смислено от чудовищна суперзвезда, те трябва да преразгледат всичките си представи за звездните купове.
