Според Цварт всички звезди, включително и Слънцето, са родени в тесни групи като R136. Всяко от тези струпвания се образува от един междузвезден газов облак и с течение на времето се развива в галактически или кълбовиден звезден куп в зависимост от своята маса и обкръжението си.
„Децата” в тези „ясли” са с най-различни маси, във всяка има по няколко тежки звезди и множество леки. Най-дребните, с маса около 10% от тази на Слънцето, са най-много. Бройката на членовете във всяка следваща теглова категория намалява 20 пъти за всяко десетократно увеличение на масата.
Така за всяка звезда, тежаща 15 до 25 слънчеви маси - размерът на избухналата край младото Слънце свръхнова, един куп съдържа около 1500 по-малки звезди. Това определя и минималната маса на родилния куп на нашето светило. Максималната маса пък се определя от факта, че колкото купът е по-голям, толкова по-дълго едрите звезди се „утаяват” към центъра му, където с най-голяма вероятност може да засегнат малките си братчета. Моделите на Цварт показват, че
Слънцето е от семейство с по-малко от 3500 деца.
Звезда с тегло между 15 и 25 слънчеви маси избухва след кратък живот от 6 до 12 млн. години - тоест нашата се е образувала приблизително толкова години преди раждането на Слънцето. Това вече е наблюдавано в други групи, като най-известния Трапецовиден куп в мъглявината в Орион - дебелите, обречени „деца” обикновено се появяват най-напред, последвани от слънцеподобни звезди няколко милиона години по-късно.
Излиза, че купът на Слънцето е бил прекалено лек и не е станал кълбовиден. Масивните звезди в центъра му са изхвърляли газове под формата на звезден вятър и накрая са експлодирали, намалявайки плътността на материята в купа и отслабвайки гравитационното му поле. Съответно купът се е разширил и се e разпаднaл в течение на 100 до 200 млн. години.
Преди това обаче звездите му са натъпкани толкова близо една до друга, че преминаването на някоя от тях през системата на друга не би било изненада. Такава звездна среща би раздърпала планети, комети и астероиди от първоначалните им кръгови, близки до равнината на еклиптиката орбити в силно елиптични и наклонени такива.
Много от кометите, отдалечaващи се на над 50 астрономически единици (AE) отвъд орбитата на Плутон, имат силно изкривени орбити. Вътрешната динамика на Слънчевата система не обяснява тези специфични траектории. Най-вероятно те са повлияни от звезда, преминала на около 1000 АЕ от нас. Планетите ни обаче имат доста правилни орбити, което показва, че
никой звезден натрапник не е припарвал на по-малко от 100 АЕ от Слънцето.
Така Цварт стига до диаметър на слънчевия куп от по-малко от 10 светлинни години - иначе едва ли биха се срещнали две звезди. Същевременно, за да не се сближат на по-малко от 100 АЕ, купът не би могъл да е с радиус по-малък от 1,5 светлинни години. Накратко - родилният куп на Слънцето е бил доста плътен, но звездите са били достатъчно далеч една от друга, за да не си пречат при образуването на планети.
На базата на няколко смели предположения може да се търси дори някогашното място на този куп. Слънчевата система се върти около центъра на Галактиката в почти кръгова орбита, повече или по-малко в самия диск. В момента ние сме на около 30 хил. светлинни години от центъра и на около 15 светлинни години над равнината на диска, като летим със скорост от 234 км/сек. Това означава, че Слънцето е обиколило Галактиката 27 пъти от образуването си досега. Орбитата му не е затворен кръг, а по-сложна линия, определяна от гравитационното поле на Галактиката.
