Съгласно модела на Цварт Слънцето
е родено на разстояние 33 хил. светлинни години от центъра и на 200 светлинни години над галактическата равнина.
Това място не пасва на факта, че периферията на Галактиката е по-бедна на тежки елементи от вътрешността й. В най-отдалечената галактическа „провинция” може да няма достатъчно материал за планети, да не говорим за поява на живот. Въз основа само на съдържаните от Слънцето тежки елементи астрономите биха очаквали системата ни да е образувана 9000 светлинни години по-близо до центъра на Млечния път.
Има вариант свръхновата, „засяла” метеоритите с желязо 60, да е обогатила Слънцето и с тежки елементи. А може и моделираната траектория на Слънцето да е различна от реалната поради влиянието на близки звезди и газови облаци.
Бившите членове на слънчевото семейство също трябва да летят по орбитите си с повече от 200 км/сек. Но тяхната относителна скорост, определена от гравитационните им взаимодействия в оригиналния куп, е само няколко километра в секунда. Първоначалният рояк се е разтеглил в дъга много бавно. След 27 обиколки тя трябва да се е проточила на половин галактична обиколка.
Според Цварт около 50 братя и сестри на Слънцето все още трябва да са в границите от 300 светлинни години от сегашното ни място. Общо 400 роднини са не по-далеч от 3000 светлинни години. В зависимост от първоначалната им относителна скорост и времето на напускането на купа Слънцето ги следва по петите или обратното.
Най-доброто място за диренето им е в равнината на диска на Галактиката,
по посока на движението на Слънчевата система - или точно в обратната - в посока на съзвездията Лебед и Корабни платна. По тази задача вече се работи, но основните надежди са свързани с орбиталната обсерватория “Гея”. С помощта на два телескопа апаратът ще направи пълни триизмерни паспорти с характеристики и пространствени движения на няколко милиарда звезди - фактически на всички, в рамките на няколко хиляди светлинни години от Слънцето. Сред тях можем да потърсим звездите, разположени по изминатите и бъдещите орбитални пътеки на нашето светило. Съставът на тези роднини трябва да прилича на слънчевия, защото би трябвало да споделят не само общ строителен материал, но и замърсяването от предполагаемата свръхнова.
Улавянето на дори едно братче на Слънцето ще предостави много необходима информация за най-ранните дни на Слънчевата система, исторически период, за който в момента се знае много малко. Теоретиците ще могат да изчислят родното място на Слънцето с по-голяма точност и да определят например дали гравитационното поле на Галактиката не се е променило съществено за няколко милиарда години. Не на последно място, слънчевите братя и сестри ще бъдат отлично място за търсене на обитаеми планети. Много от странностите на Слънцето - например фактът, че край него има живот, може да бъдат обяснени в контекста на неговото семейство.
Автор: Петър Кънев
