По традиция в началото на август журналистите пишат за предстоящия метеоритен дъжд около максимума на Персеидите. Разбира се, един метеорен поток може да ни покаже само метеори, които, дори и хиляда в час, остават впечатляващо, но безопасно зрелище.
А ако дъждът наистина беше от метеорити? Тоест от космически камъни, достигащи земната повърхност със съответната скорост – 10, 20, 30 километра в секунда? И ако няколко хиляди от камъните бяха скали с размери между автомобил и планина?
Земята, изглежда, е преживяла такова нещо преди около 3,9 млрд. години. Оттогава тектоничната дейност и биосферата са заличили много от следите, но нашият естествен спътник е запазил милиарди кратери, свидетелстващи за
късната тежка бомбардировка, наречена така от учените, моделирали взаимодействията в зората на Слънчевата система.
Хипотезата за плътния метеоритен обстрел се ражда веднага след края на лунната програма „Аполо”. Астронавтите на САЩ донасят от Луната стотици килограми скални проби, които показват странно групиране на възрастта на камъните, разтопени от космически сблъсъци. Най-старите лунни скали са на около 4,45 млрд. години, образувани заедно със самата месечина. Но сякаш повечето кратери, които се виждат днес по нея, са били образувани в сравнително тесния интервал между 3,92 и 3,85 млрд. г. преди нашата епоха.
Приблизително на тази възраст са и „моретата” на Луната – гладки области, образувани от разтапянето им до течна лава, след наистина яки удари на астероиди и комети.
Какво е причинило този обилен дъжд от космически тела?
Последните модели за еволюцията на ранната Слънчева система
сочат за виновници четирите планети гиганти от нейната периферия. И то заради един невероятен космически танц, в който четворката буквално помита всичко около себе си.
Според разработката на Алесандро Морбидели, Клеоменис Циганис, Родни Гомеш и Харолд Левисън скоро след образуването си Слънчевата система вече има познатия комплект скални планети в близост до централното светило и газови гиганти на по-далечни орбити. Освен тях обаче в периферията летят и неизброими ледени, скални и комбинирани тела – комети и астероиди.
