Търсенето на лек за болестта на Алцхаймер се превръща във все по-съревнователно и спорно начинание, като през последните няколко години станахме свидетели на няколко важни противоречия.
През юли 2022 научното издание “Science” съобщи, че ключово изследване от 2006 г., публикувано в престижния журнал „Nature“, което идентифицира подтип на мозъчния протеин бета-амилоид като основен причинител на Алцхаймер, вероятно е базирано на изфабрикувани данни.
Една година по-рано, през юни 2021 г., Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ одобри адуканумаб – антитяло, таргетиращо бета-амилоида - за лечение на болестта на Алцхаймер, въпреки че данните в подкрепа на употребата му бяха непълни и противоречиви.
Някои лекари вярват, че адуканумаб въобще не е трябвало да бъде одобрявано, докато други са на мнение, че е нужно да му се даде шанс.
Милиони души все още се нуждаят от ефективно лечение. Защо тогава изследователите продължават да бъдат толкова непохватни в начинанието си да открият лек за едно от най-важните заболявания, застрашаващи човечеството?
Да избягаме от задънената улица на бета-амилоида
Години наред учените се опитват да открият нови лечения за болестта на Алцхаймер, като предотвратяват формирането на увреждащите мозъка буци от този мистериозен протеин, наречен бета-амилоид.
Всъщност ние, учените, сме се озовали в своеобразна интелектуална задънена улица и буксуваме на едно и също място – концентрирали сме се почти изцяло върху този подход и често пренебрегваме или дори игнорираме други потенциални обяснения.
За съжаление, времето, посветено на изучаването на тези анормални протеинови буци, не доведе до създаването на полезно лекарство или терапия. Необходимо е да започнем да разсъждаваме по-нестандартно за болестта на Алцхаймер и да надскочим тези [протеинови] буци – и в момента това е нещо, което се превръща в основен приоритет за науката, посветена на мозъка.
Моята лаборатория в мозъчния институт Крембли, част от Университетската здравна мрежа в Торонто, работи по нова теория, свързана с болестта на Алцхаймер.
Въз основа на нашите изследвания, проведени през последните 30 години, ние вече не смятаме, че в основата си Алцхаймер е заболяване на мозъка. По-скоро вярваме, че това е заболяване на имунната система в самия мозък.
Имунната система, която се среща във всеки един орган в тялото, представлява сбор от клетки и молекули, които работят в хармония, за да поправят наранявания и да ни предпазват от чужди нашественици.
Когато човек се спъне и падне, имунната система подпомага заздравяването на наранените тъкани. Когато хване вирусна или бактериална инфекция, имунната система участва в битката с тези микробни нашественици.
Абсолютно същите процеси са налични и в мозъка. При травма на главата имунната система на мозъка се намесва и поправя щетите. Когато в мозъка има бактерии, тя е там, за да се пребори с тях.
Болестта на Алцхаймер като автоимунно заболяване
Ние вярваме, че бета амилоидът не анормално произведен протеин, а нормално възникваща молекула, която е част от имунната система на мозъка. Тя си е на мястото.
Бета амилоидът е ключов елемент от всестранната имунна реакция на мозъка към мозъчна травма или бактерии в мозъка. И именно в това се крие проблемът.
Съществуват поразителни прилики между мастните молекули, които съставляват както мембраните на бактериите, така и мембраните на мозъчните клетки. Ето защо бета амилоидът не може да разграничи нападащите бактерии от гостоприемните мозъчни клетки и атакува по погрешка мозъчните клетки, които би трябвало да защитава.
Това води до хронична и прогресивна загуба на функцията на мозъчните клетки, което в края на краищата предизвиква деменция – и всичко това, защото имунната система на тялото не може да направи разлика между бактериите и мозъчните клетки.
Когато погледнем на болестта на Алцхаймер като на атака, извършена по погрешка, от имунната система на мозъка върху самия орган, който би трябвало да предпазва, то излиза, че тя е автоимунно заболяване.
Съществуват множество видове автоимунни заболявания, като например ревматоиден артрит, при който автоантителата изпълняват ключова роля в развитието на заболяването и при който базираните на стероиди терапии могат да бъдат ефективни. Тези терапии обаче няма да проработят при болестта на Алцхаймер.
Мозъкът е особено специален и характерен орган, признат за най-сложната структура във Вселената. В нашия модел на болестта на Алцхаймер бета-амилоидът помага при защитата и укрепването на имунната ни система, но, за съжаление, играе и ключова роля в автоимунния процес, който според нас може да доведе до развитието на болестта на Алцхаймер.
Въпреки че стандартните лекарства, използвани при лечението на автоимунни заболявания, вероятно няма да проработят срещу Алцхаймер, ние сме уверени, че таргетирането на други имунно-регулирани пътища в мозъка, ще доведе до създаването на нови и ефективни подходи за лечение на заболяването.
Други теории за заболяването
Наред с теорията, че болестта на Алцхаймер е автоимунно състояние, започват да се оформят и много други нови и разнообразни теории. Така например някои учени вярват, че това е заболяване на минатюрни клетъчни структури, наречени митохондрии (т.нар. фабрики за енергия във всяка една мозъчна клетка).
Митохондриите преобразуват кислорода от въздуха, който дишаме, и глюкозата от храната, която ядем, в енергия, необходима за помненето и мисленето.
Някои смятат, че [болестта на Алцхаймер] е резултат от конкретна мозъчна инфекция, като често за основен виновник се посочват бактериите в устата. Въпреки това други твърдят, че заболяването може да възникне заради анормалното третиране на металите в мозъка, вероятно цинк, мед или желязо.
Приятно е да видиш, че на това старо заболяване започва да се гледа по нов начин. В момента деменцията засяга над 50 млн. души по целия свят, като на всеки 3 секунди се диагностицира нов човек. Често хората, живеещи с болестта на Алцхаймер, не могат да разпознаят своите собствени деца или дори партньорите си, с които са заедно повече от 50 години.
Болестта на Алцхаймер е обществена здравна криза, която се нуждае от иновативни идеи и свежи насоки.
Ако искаме да повлияем благотворно върху хората и семействата, живеещи с деменция, и да окажем социаликономическо въздействие върху и без това стресираната здравна система, бореща се с постоянно увеличаващите се разходи и нужди на деменцията, трябва да разберем по-добре болестта на Алцхаймер, да открием какво я предизвиква и да видим какво можем да направим, за да я лекуваме и да помогнем на хората и семействата, живеещи с нея.
Автор: Доналд Уийвър (Donald Weaver), професор по химия и ръководител на Изследователския институт Крембли, Университетската здравна мрежа, Университетът на Торонто (University of Toronto).
Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейния автор. Прочетете оригиналната статия тук.
