Сън по здрач: Методът за раждане, който изтривал спомени
Дълго време раждането не било особено приятно. Днес също, но в миналото било далеч по-зле.
Преди да се появят на преден план правилните обезболявания, цезаровите сечения и антисептиците, жените раждали у дома с изключително силни болки и били изложени на опасност от какви ли не инфекции. А ако имали малко повече късмет, лекарите използвали резачка, за да разширят техния таз. Ето защо когато медиците в Германия обещали на пациентките, че могат да облекчат болката им и да изтрият спомените от изживяването, не е изненадващо, че мнозина били заинтригувани.
През 1906-та на акушерите Бернхард Крониг и Карл Гаус им хрумнала идеята да дават скополамин и морфин на раждащите жени, за да улеснят целия процес. Морфинът успокоявал болките докато скополаминът (съставка, срещана при растенията от семейство картофови) предизвиквал сънливост, амнезия и дори еуфория. Целта на акушерите била да инжектират точно толкова количество и от двата медикамента, че да облекчат болката (без жените да изпадат в безсъзнание) и да доведат до амнезия – т.е. да забравят, че всичко това някога се е случвало.
След като клиничните изпитания показали, че при този тип раждане имало по-малко усложнения, отколкото при нормалното, Крониг и Гаус започнали да предлагат тази комбинация от лекарства на пациентките в Женската клиника на Щатския университет на Баден в Баден, Германия. До 1907-а Гаус давал морфин и скополамин на всички свои бременни пациентки. Малко по малко мълвата се разпространила, а някои дори заявявали гръмко, че техниката слагала „край на родилните болки“. Скоро жени от Америка започнали да пътуват до Германия, за да родят в състояние на „сън по здрач“.
Хиляди майки били доволни от резултатите и заявявали, че раждането им преминавало без болки. Някои дори родили по повече от едно дете при същата процедура. На пръв поглед всичко изглеждало твърде добре, за да е истина. И така и се оказало.
Когато пациентките започвали да изпитват родилни болки, Гаус им давал доза морфин и скополамин. Впоследствие обаче той им инжектирал единствено скополамин. Да, по този начин жените не помнели болката, но това не значело, че не я изпитвали. Гаус знаел това отлично, тъй като често му се налагало да връзва ръцете и краката на пациенките към леглото (или да ги облича в усмирителни ризи), да превързва очите им и да вкарва памук в ушите им само и само за да им попречи да се самонаранят или да наранят хората наоколо.
Писъците също показвали ясно, че процесът не е толкова безболезнен, колкото жените си спомняли.
„Тя изглежда така, сякаш е в съзнание по време на раждането на детето и демонстрира очевидни признаци на болка – пише д-р Хенри Смит Уилямс през 19014-та. – Въпреки това малко по-късно, когато медицинската сестра донася бебето ѝ от съседната стая, където са се грижили за него, и го полага в майчините обятия, пациентката не разпознава детето като нейно собствено и дори не осъзнава, че вече е родила.“
Въпреки това методът бързо се разпространява извън Германия и масово започва да се практикува и в САЩ. Тук обаче ситуацията се усложнила допълнително поради начина, по който лекарите администрирали двете лекарства.