На днешната дата през 2000 г. са възобновени наблюденията с космическия телескоп „Хъбъл”. За автор на проекта е сочен Лаймън Спицър, професор от университета Йейл. Той е първият, който е теоретично работи върху идеята за строежа на голям космически телескоп.

През 1975 г. правителството упорито отказва да даде нужното финансиране за космическия телескоп. Проектът е одобрен от Конгреса едва през 1977 г. Телескопът е създаден като съвместен проект на НАСА и Европейската космическа агенция. Телескопът е една от четирите „Велики Обсерватории” на НАСА заедно със Комптън Гама Лъчева Обсерватория, Чандра Рентгенова Обсерватория и Космически Телескоп Спитцър, всички изведени в околоземна орбита. 

Първоначално се е предвиждало извеждането на телескопа на орбита да стане през 1986 г., но заради катастрофата на совалката „Чаланджър” той е качен на орбита на 25 април 1990 г. от „Дискавъри”.

Първите изображения, които са изпратени до Земята обаче са размазани. Анализ показва, че формата на главното огледало не е перфектна - ръбовете са с 2,3 микрометра по-плоски от необходимото. Инженерите намират решение със системата КОСТАР - серия от оптически инструменти, които компенсирали ефектите на сферична аберация и позволявали на телескопа да функционира нормално.

През декември 1993 г. екипажът на совалката Индевър използва инструменти за поправка, които преди никога не са били използвани в космическото пространство, но успешно инсталират системата, сменят Планетарната камера, сменят жироскопи и инсталират нови слънчеви панели. 

И „Хъбъл” започва да изпраща към Земята забележителни снимки на звезди, галактики, мъглявини. Научните резултати помагат на астрономите да решат едни от най-належащите проблеми в астрономията. Например преди време е имало хипотеза, че в центъра на някои галактики е възможно да има черни дупки и само рядко е имало доказателства за това, че черни дупки в центъра на някои галактики съществуват. 

„Хъбъл” показва нещо съвсем различно - черните дупки се срещат в центъра на всички галактики. Именно с помощта на „Хъбъл” учените вече знаят и, че има тясна връзка между масата на черната дупка и свойствата на дадената галактика.

С помощта на „Хъбъл” са проучвани и планетите - проучена е атмосферата на Юпитер, направени са снимки на Марс, проучени са планетите-джуджета Плутон и Ерида. Други открития са протопланетарните дискове в мъглявината Орион и откритието на извънслънчеви екзопланети.