Бирата: Течният кехлибар
То е ясно, че е приятна. Особено в летните жеги, когато човек, звяр и природа се пука по шевовете. Но защо пък да е полезна?
И все пак бирата е един от здравословните продукти на трапезата на пълнолетното население (стига да не се прекалява особено). Любимото питие на сърцето и бъбреците се използва за удоволствие и защита от болести от хилядолетия и без съмнение е първото алкохолно питие, съпътствало човека от началото на неговата цивилизация, та досега.
Не е известно кой е бил щастливецът, вдигнал първата бирена наздравица. Според историците любовта на хомо сапиенс към кехлибареното питие датира още от шумерската цивилизация. Шест хиляди години преди новата ера неизвестен бюрократ записва на глинена табличка химна към богиня Нинкаси – първата повелителка на бирата, предтеча на Хоумър Симпсън и русокосите германки от „Октоберфест”. Освен възхвала на превъзходното пиво повтарянето на тази молитва помагало на благочестивите богомолци да
запомнят рецептата за жизненоважното питие,
тъй като малцина в онези времена са умеели да пишат, а и „надраскването” на съставките върху каменна плоча или табличка би затруднило и най-усърдната шумерска домакиня. Предполага се, че в онези времена пивото се е правело просто чрез накисване на парче хляб или зърно, което било оставяно да ферментира.
Значението му обаче било голямо. В епоса за Гилгамеш, датиращ от третото хилядолетие преди новата ера, бирата е една от съставките на цивилизацията (наред със секса и дрехите), превърнали дивака Енкиду от полузвяр в „съвременен” човек.
Възможно е обаче бирата да е още по-древна. Според предположения за намерени археологически находки от гробници на азиатски аристократи е вероятно още 10 хил. години преди новата ера китайците да са варели алкохолни напитки от малц и гранясал ечемик (за това обаче няма сигурни доказателства). Плесента се смятала за по-ефективна от превръщането на семената в малц за направата на ферментирали питиета и затова в древна Азия дори отглеждали специални плесени, които помагали на пивоварите да постигат своята магия. По-късно оризът започнал да доминира на континента и повечето напитки се произвеждат от него.
- Унгарски емигранти, доведени от Лайош Кошут след Унгарската революция от 1848 г., са първите, които започват да произвеждат бира в България. През 1850 г. в Шумен те варят пиво за собствени нужди. 10 години по-късно, след като унгарците напускат града, шуменецът Илия Гагората произвежда пиво със същия казан, но не успява да го наложи на пазара.
- Французинът Дюкорп, инженер по строежа на железниците в Софийско между 1873-1876 г., основава малка пивоварна фабрика в Княжево.
- Няколко години преди Освобождението на България от турско робство през 1878 г. и Ради Железов се захваща с бира в Шумен. Построява градина-пивница, в която предлага пивото си. През 1885 г. синът му Антон Радев преустройва и разширява малката фабрика.
- През 1880 г. Стоян Цветков започва производството на пиво по доста примитивен начин в София около училище „Св. св. Кирил и Методий". Начинанието му продължава 2-3 години.
- Швейцарците Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер построяват пивоварната фабрика "Каменица" в Пловдив в периода 1879-1881 г.
- Чехът Франц-Франтишек Милде е един от първите професионални технолози по нашите земи. През октомври 1882 г. по негова инициатива е основано “Българско пивоварно дружество” в Шумен. Първата му фабрика започва да произвежда шуменско пиво от пролетта на 1883 г.
- Братята Георги и Богдан Прошек – прочутите чехи, построили Орлов и Лъвов мост в София, изграждат своята бирена фабрика на ул. „Сан Стефано“ през 1885 г. Пивоварната им веднага става доставчик на пиво за царския двор.
- През 1891 г. синовете на известния фабрикант Хаджи Славчо Паскалев построяват във Велико Търново фабриката "Братя Хаджиславчеви и Сие", от която води началото си пивоварната "Болярка".
- През 1894 г. се появява пивоварният завод в Лом с основатели чешките братя Милотин и Хозман.
- През 1902 г. в Стара Загора отваря врати пивоварна "Бирарията" на д-р Константин Кожухаров, завършил медицина в Прага. От 1918 до 1925 г. братя Златеви я модернизират, а през 1958 г. е обновена и приема името "Загорка".
Снимка: Shutterstock