Учени от Института по молекулярна биология в Германия разкриха механизма, свързан с неизбежното стареене и смъртта на организмите, съобщи Лента. Оказва се, че главна роля имат гени, които са нужни за поддържане на нормалните функции на клетките, но в напреднала възраст допринасят за увреждането и смъртта им.

Една от хипотезите гласи, че стареенето и свързаната с него смърт са програмирани от еволюцията. Колкото по-дълга е продължителността на живота на дадено същество, толкова по-голямо е потомството му, на което ще бъдат предадени гените му.

Организмите, които могат да се възпроизвеждат безкрайно дълго, получават еволюционно преимущество пред всички останали видове. Затова стареенето би трябвало постепенно да изчезне. За да бъде решено това противоречие, e предложена концепцията за т.нар. антагонистична плейотропия.

Плейотропия е наречен ефектът от множествени действия на ген, когато изпълнява едновременно няколко функции. Концепцията се състои в това, че един и същ ген може да допринесе за плодовитостта на дадено живо същество и за стареенето му.

В резултат ДНК бързо се разпространява сред популацията, независимо че смъртта е неизбежна за всеки носител на гена. С това е свързана "недалновидността" на еволюцията, когато се подбират единствено онези признаци, които осигуряват незабавно преимущество, а не тези, които са по-изгодни в дългосрочен план.

Вижте още на страниците на Мениджър Нюз.