Единственият начин да опишете как се чувствате е: минимизирани. Усещате се смазани и задушени. Непрекъснато се съмнявате в себе си, във вашите чувства, възприятия, спомени. Малка част от вас започва да се чуди дали всъщност не сте луди.

Чувствате се невротични, прекалено чувствителни и имате усещането за отчуждение.

Какво не е наред с вас?

Ако можете да се идентифицирате с това, което току-що прочетохте, най-вероятно изпитвате сложна  техника за манипулация върху себе си, позната като "газлайтинг" или "затъмняване" (Gaslighting). Тя подкопава цялото ви възприятие за реалността и може би бавно се промъква във вашите взаимоотношения, приятелства, семеен и професионален живот.

Макар да се чувствате луди, неуравновесени и ирационални, все още има надежда.

Какво е газлайтинг?
Терминът идва от филмa "Gaslight" и неговите адаптации от 1940 г. и 1944 г., в които се разказва за съпруг, систематично манипулиращ съпругата си, за да я накара да се почувства луда. Днес често се използва, за да опише поведение, което по същество е манипулативно.

Затъмняването (газлайтинг) е форма на емоционално насилие, което бавно подкопава способността ви да правите преценки. По същество един "затъмнител" извърта негативните, вредни или разрушителни думи и действия в своя полза, отклонявайки вината от злоупотребата си, като насочва пръста си към вас. Това често ви кара да се чувствате "прекалено чувствителни", "параноични", "психически нестабилни", "глупави", "безпомощни" и предизвиква много други усещания, които водят до това да се съмнявате в себе си.

Обикновено усвоявано от психопатични, социопатични и нарцистични личности, затъмняването има тенденция да ви яде бавно отвътре, докато не осъзнаете, че е останала само черупката на човека, който сте били преди това.

3 примера за затъмняване

Нека да разгледаме някои примери за този вид манипулация:

В семеен сценарий: Бащата на Стоян е гневен човек. Всеки ден той изпитва страх да не "наклони баланса" на настроението на баща си, който често избухва, наричайки го "копеле" и "безполезен малък загубеняк", наред с много други болезнени етикети. Всеки път, когато Стоян се опълчи на баща си, той му се присмива с думите да престане да бъде толкова чувствителен.

Сценарий в отношенията: Калина е омъжена от 5 години и има две малки деца със съпруга си Иван. През последните няколко месеца тя се опитва да отвори малък арт магазин, но когато поиска помощ от мъжа си, настроението му се помрачава: "Не мога да повярвам, че прекарваш толкова много време в този магазин, хайде, не те е грижа за мен, но не те ли е грижа за децата ни? Би трябвало да си им майка!", възкликва той. Калина е шокирана: "Но аз просто исках да ми помогнеш с магазина! Не съм пренебрегвала никого!". Тогава Иван поглежда Калина директно в очите и изрича думите: "Виждаш ли! Сега го отричаш. Когато се ожених за теб, мислех, че ще бъдеш до семейството си. Може би просто трябва да взема децата и да си отида!". По-късно, когато Калина иска да говори с Иван, относно неговата заплаха, той казва: "Скъпа, знаеш, че преувеличаваш. Твърде много се вманиачаваш в този магазин. Това ни кара да се чувстваме силно игнорирани и пренебрегнати, надявам се да разбираш това."

Сценарий на работа: Софи работи на даден пост от пет години. Сега тя има възможност да бъде повишена в компанията и да получава по-висока заплата. За целта обаче тя трябва да премине през пробен период, за да се определи дали е в състояние да изпълнява новите си задължения. Притеснена, Софи се среща с новия си началник Калоян. Тя му симпатизира и изпълнява всички възложени задачи навреме. Въпреки това Калоян все по-често я моли за маловажни услуги и допълнителни задължения. Софи се справя добре, но шефът й става все по-взискателен. Накрая, когато задачите й се натрупват и това започва да й причинява непоносим стрес, тя му казва, че е нужно да се съсредоточи върху работата си, а с малките услуги може да помогне след това.

По-късно на оперативка Калоян представя Софи на всички с думите: "Въпреки че все още не е в крак с нашето темпо, тя със сигурност бързо ще се научи да олицетворява нашата трудолюбива етика!". Софи се чувства публично унизена и започва да се страхува за поста си. По-късно, когато пожелава да разбере защо "не въплъщава трудолюбивата им етика", Калоян отвръща: "Мисля, че не си ме разбрала. Току-що казах, че не си свикнала с темпото на работа, за да могат другите да ти съдействат."

От този момент Софи се нагърбва с всички допълнителни изисквания и задачи, без значение колко работа има или колко смазващ е стресът от това.