В Европа средната температура за месеца е с 1,8 °C по-висока от нормата, тежки горещи вълни са регистрирани на Балканите и в Италия. Снимка: Egorich / Shutterstock
Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) средната температура на въздуха през юли 2021 г. в глобален план е с 0,5 °C по-висока спрямо стандартния климатологичен период (1981 – 2010 г.) и с 0,33 °C по-топъл от новия климатологичен период 1991 – 2020 г. Юли 2021 г. е с приблизително еднаква аномалия с юли 2020 г. и тези месеци са на трето място в класацията за най-топъл юли от 1979 г. насам. Първи в тази класация е юли от 2019 г., следван от юли 2016 г. (Фиг. 1). В графиката прави впечатление, че за последните 20 години има само един поднормен юли, отчетен през 2004 г. До 1995 г. са преобладавали месец юли с отрицателна аномалия, като най-студени са били месеците през 1984 г. и 1985 г. – с близо 0,4 °C отрицателна аномалия.
Температурите над моретата и океаните също са били преобладаващо над нормата, като голяма положителна аномалия е отчетена западно от Антарктическия полуостров. В противовес на тази положителна аномалия – източно от Антарктическият полуостров, са отбелязани най-големите отрицателни аномалии на моретата. С отрицателна аномалия се отличават и големи площи от Индийския океан, както и части от Източния Пасифик, особено в районите на Южния Тропик. Причината е затихващата Ла Ниня, която се намира по-скоро в неутралната фаза (линкът е към динамична графика, променяща се ежедневно). Според изчисленията на математическите модели прогнозите за това явление, претърпяха обрат и от очаквана положителна фаза, в момента се прогнозира нова отрицателна фаза, т.е. засилване на Ла Ниня.
В Европа
В Европа средната температура на въздуха за месец юли 2021 г. е с 1,8 °C по-висока от нормата за периода 1981 – 2010 г., и с 1,4 °C по-висока от нормата за новия климатологичен период 1991 – 2020 г. Тези стойности определят юли 2021 г., като вторият най-топъл юли от 1979 г. до днес. Водач в тази класация е юли 2010 г., когато екстремно горещи топли вълни донесоха редица рекорди в Източна Европа и най-вече в Русия. На трето място в тази „гореща“ класация е юли 2019 г. Последният поднормен юли датира от 2004 г. с отрицателна аномалия от 0,4 °C.
В регионален план в Южна, Източна и Северна Европа юли 2021 г. е наднормен, като най-големи положителни аномалии се наблюдават в района на Балтийско море и в Източна Исландия. В Литва горещата вълна е с подобрен рекорд за продължителност, а Хелзинки отчита най-топлият юли след рекордно топлият от 2010 г. Тежки горещи вълни са регистрирани и на Балканите и в Италия. По-ниски от нормалните са средните температури в Португалия, Испания, Франция, Бенелюкс и западните провинции на Германия. С отрицателни аномалии са и големи територии в северните части на Европейска Русия (Фиг. 3).
В България
В нашата страна средномесечните температури за юли 2021 г. са над нормата за периода 1981 – 2010 г., като по предварителни данни в повечето места отклонението е до 3 °C. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, юли 2021 г. е вторият най-топъл юли след този през 2012 г., и с приблизително еднаква аномалия с юли 2007 г. Най-наднормен е бил в някои планински райони, както и на места в Централна България. Интересно е да се отбележи, че с изключение на някои поднормени дни в началото на първата и в средата на третата десетдневка, всички останали дни са наднормени. В крайните югозападни части, на места в Предбалкана, както и около Русе, са регистрирани максимални температури над 40 °C.
Ледена покривка
В Арктика площта с морски лед за юли 2021 г. е с 15% по-малко от средната за 1981 – 2010 г. (Фиг. 4.) или с около 1,5 млн. км2 под нея. Тези стойности поставят тазгодишния юли на 2-ро място в класацията за най-малка площ, покрита с морски лед от 1979 г. насам, с приблизително еднакви стойности с юли 2019 г. и юли 2012 г. Водач в тази класация е юли 2020 г., а годината с най-голяма площ с арктически лед е 1983 г. Трябва да се отбележи, че вече 25 години няма година с наднормено количество арктичен лед през юли, като последната такава година е 1996-та.
През юли в Северния ледовит океан продължава интензивното топене на ледената покривка, продиктувано от повишението на температурите на въздуха и голямата продължителност на деня. В регионален план прави впечатление голямата отрицателна аномалия в концентрацията на морски лед в море Лаптеви и обратно – голяма положителна аномалия в съседното Карско море. Положителната аномалия в Карско море е причината Северният морски път към края на юли все още да не е свободен за мореплаване. Повече от нормалното е и концентрацията на лед в района на Канадския архипелаг.
В Антарктика през юли 2021 г. обхватът на морския лед е над средните стойности за 1981 – 2010 г. с около 3% или с около 0,5 млн км2. Тазгодишната стойност на антарктичен лед прекъсва 4 поредни години с отрицателни аномалии (Фиг. 5). В базата данни се забелязва, че годината с най-голяма площ на антарктически лед е 2014 г., което е в разрез с „топлите“ събития случващи се през настоящия век. Нещо повече – за разлика от Арктика, в Антарктика за последните 25 години има само 9 години с по-малко лед от средното, а останалите години са с по-голяма концентрация на лед от обичайното.
През юли 2021 г. в повечето крайбрежни морета на Антарктида се наблюдават концентрации с морски лед над средните. Изключение правят акваториите около Антарктическия полуостров, особено западно от него, което е в синхрон с големите положителни аномалии на температурата на въздуха, наблюдавани там.
Юли 2021 г. е поредният наднормен месец в глобален мащаб, но в части от Германия и Белгия ще бъде запомнен с невиждани по своята мащабност наводнения. Според предварителни оценки щетите от тях наближават 20 млрд. евро. В Бразилия и Аржентина бяха регистрирани две студени вълни, които причиниха снеговалежи в райони невиждали сняг от десетилетия. В някои провинции на ЮАР бяха подобрени абсолютните минимални температури. Тези „студени“ факти, случващи се в период на глобално затопляне, потвърждават заключението на редица климатолози за зачестяване на екстремните явления във всички посоки. Апелът на експертите е да бъдем подготвени за екстремности от всякакъв характер, а включването на екологосъобразни мерки е не само задължително, но и в известна степен закъсняло. Повече за тези проблеми може да прочетете тук.
Автор: Симеон Матев / Климатека
Симеон Матев е доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в катедра „Климатология, Хидрология и Геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.
В публикацията са използвани материали от:
- https://climate.copernicus.eu/surface-air-temperature-july-2021
- https://climate.copernicus.eu/sea-ice-cover-july-2021
- https://en.ilmatieteenlaitos.fi/statistics-from-1961-onwards
