Почти всички климатични показатели се влошават, а това от своя страна кара и призивите за крайни технологични решения да стават все по-настойчиви. Проучване след проучване обаче показва, че принудителното геоинженерство крие немалко рискове.
Ново изследване предупреждава, че ако впръскваме сулфатни частици в атмосферата, за да се опитаме да отразим слънчевата светлина и да имитираме охлаждащите ефекти на вулканичните изригвания, и те се окажат на неправилното място, могат да предизвикат допълнително затопляне и дори по-лоши климатични аномалии от обичайното изгаряне на парникови газове.
"Установихме, че мащабът на някои вредни последици от това впръскване е сходен със самото изменение на климата в някои региони", пишат в статията си атмосферният учен от Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих Елиа Вундерлин и колегите му.
Екипът е използвал аерозолно-химични климатични модели и принципи на микрофизиката, за да симулира поведението на сулфатните аерозоли, инжектирани в стратосферата над екваториалните ширини.
Преди това екваторът е определен като целево място, тъй като там аерозолите биха останали във въздуха за най-дълго време.
"Потвърждаваме, че ако увеличаваме количествата на впръскване, ефективността на охлаждане ще намалява", пишат изследователите.
Резултатите им показват, че след като нивата на серни частици в атмосферата достигнат ново равновесие две до три години след предложеното впръскване, може да се постигне охлаждане на планетарната повърхност с около 1 °C.
Въпреки това ще има и силно затопляне в долната част на тропическата стратосфера, тъй като сулфатът поглъща топлината на дългите вълни, която се излъчва от земната повърхност.
Ако емисиите на парникови газове продължат да се увеличават и през този период (нямаме доказателства, че ние, хората, забавяме темпото им), метеорологичните системи в северното полукълбо ще станат по-екстремни през зимата, променяйки начина, по който си взаимодействат цели два атмосферни слоя - стратосферата и тропосферата.
"Показваме, че това нагряване влияе значително върху меридионалния температурен градиент в стратосферата, като по този начин променя зоналните ветрове, озоновия слой [и] преноса на водни пари от тропосферата, като предизвиква дори по-големи аномалии от нестихващите емисии на парникови газове“, обясняват Вундерлин и колегите му.
Нещо повече, увеличаването на концентрациите на аерозоли в стратосферата може да доведе до промяна на движението на атмосферните химикали (включително аерозолите) в двугодишен вместо в годишен цикъл.
Моделите разкриват, че увеличаването на дебелината на аерозолния слой в стратосферата води до по-слаби стратосферни ветрове, което удължава продължителността на естествения цикъл.
"[Това показва] способността на аерозолите да модулират собствените си пътища за пренос в стратосферата и времето на пребиваване", пишат изследователите.
Последиците от подобна промяна в цикъла биха имали огромни последствия за метеорологичните модели, включително повишен риск от наводнения в Европа.
Екипът предлага да се проучат и други потенциални аерозоли, за да се намалят някои от тези проблеми, като например диамант, тъй като той не поглъща топлината на земната повърхност, или калцит, който не би пречил на озоновите слоеве.
"Те обаче биха могли да създадат други (неизвестни) предизвикателства, които трябва да бъдат допълнително проучени", предупреждават те.
Настоящите открития се прибавят към нарастващия списък от изследвания, подчертаващи рисковете от принудителното геоинженерство, които включват загуба на по-голяма част от озоновия слой, промяна на глобалните дъждове и по-нататъшни нарушения на екологичните системи.
И все пак… един вид геоинженерство крие много по-малко рискове и гарантира ползи. Възстановяването на местните екосистеми има огромен потенциал да помогне за стабилизирането на нашия климат, без да въвежда такива екстремни рискове и неизвестности.
Въпреки че е много по-сигурен и безопасен залог, този вариант не привлича толкова голямо внимание, камо ли финансиране.
Независимо от бъдещите стратегии, отказът от изкопаеми горива е от съществено значение за справяне с климатичната ситуация. Въпреки това потреблението продължава да нараства, а корпорациите, получаващи публично финансиране, реализират рекордни печалби.
Изследването е публикувано в Geophysical Research Letters.
Източник: Science Alert
