Горещи идеи за една по-студена Земя

Червеникаво небе. Полумрак. Озоновия слой го няма. Учените са били принудени да използват единствената идея, останала им под ръка, за да овладеят глобалното затопляне и унищожителните слънчеви лъчи. Обвили са Земята в пашкул, който да поддържа температурите нормални, а нас – защитени от ултравиолетовите лъчи…

За съжаление това не е пълна измислица, вдъхновена от „Шотландски боец 2”, а вариация на една от многото нестандартни и потенциално опасни идеи, които геоинженерите предлагат да използваме в битка с въглеродния двуокис (CO2). Те се надяват, че променяйки изкуствено повърхността на планетата, нейната атмосфера или дори моретата и океаните, ще успеят да забавят ефектите от глобалното затопляне – наводнения, болести, бедност, глад - и ще ни спечелят още време, за да се преборим с проблема. Но на каква цена?

Неслучайно през април тази година научният съветник на Барак Обама - Джон Холдрън, заяви, че администрацията на американския президент ще прибегне до геоинженерството само ако сме „достатъчно отчаяни”, тъй като вероятността „лекарството” да се окаже по-лошо от „заболяването” е голяма. Защо? Вижте сами…

Ако приемем, че Слънцето е основният враг на геоинженерите, то най-често срещаните идеи в тази насока са насочени към възпирането на неговите лъчи, което от своя страна би трябвало значително да охлади Земята. Една подобна глобална идея например, подкрепяна от Нобеловия лауреат Пол Крутцен и известна повече като

атмосферно „засяване”,

цели извеждането на серни частици или други аерозоли директно в стратосферата с помощта на артилерийски снаряди или дори посредством най-обикновени метеорологични балони. Тяхната задача ще бъде да отразяват слънчевите лъчи обратно в космическото пространство. Според Кен Калдейра – един от водещите учени в изучаването на климата към института „Карнеги” – е достатъчно едва 2% от слънчевата светлина да бъде отклонена (основно в арктическия регион), за да се преодолее глобалното затопляне и натрупването на въглероден двуокис в атмосферата.

Интересното на тази идея е, че тя е вдъхновена от вулканите и ефекта, който техните изригвания оказват върху климата. Така например през 1991 г. Пинатубо предизвиква най-големия вулканичен катаклизъм за 20. в., изхвърляйки в тропо- и стратосферата хиляди тонове сяра и охлаждайки Северното полукълбо с 0,5–0,6 °C. В глобален мащаб е наблюдаван спад в температурите с 0,4 °C за цели две години. С други думи – планът на Крутцен без съмнение ще проработи.