Какво е бъдещето на кафето в новата климатична реалност?

Средната продължителност на живота на една кафеена плантация е около 30 години, но може да достигне и около 50 години. Поради тази причина съществуващите плантации за кафе ще бъдат свидетели на изменението на климата. Широко разпространените и предпочитани сортове като Arabica имат малка генетична база, което ги прави по-малко адаптивни към различни климатични условия. Повишаването на температурите в районите, където се отглежда кафе, както и по-продължителните засушавания и екстремни метеорологични събития водят до намаляване на добивите, влошаване на качеството и по-честа поява на вредители и болести. Очакванията са, че ако търсенето на кафе продължи да нараства в съчетание с намалени обработваеми площи и производителност, ще се сблъскаме с умерен до сериозен недостиг на любимата напитка и то още в рамките на няколко десетилетия.

Заплахата от изменението на климата допълнително се подсилва от дългото време за изпълнение на мерките за адаптиране, като например внедряване на нови сортове, устойчиви на топлинен стрес, което може отнеме десетки години. Предизвикателствата пред сектора могат да бъдат преодолени чрез нови методи на отглеждане като частично засенчване, агролесовъдство и съхранение на биоразнообразието на кафеените растения чрез възстановяване и опазване на естествената им среда.

Земеделският сектор е един от секторите, които се очаква да бъдат значително засегнати от изменението на климата поради чувствителността на културите към повишаване на температурата и недостига на вода. Някои от отрицателните ефекти включват намаляване на добива и качеството на културите и увеличаване на заразяването с вредители и болести, което води до свиване на производството в световен мащаб (IPCC 2014). Тези последствия от изменението на климата са предизвикателства пред малките фермерски предприятия и кооперативи, много от които са зависими от дъждовното напояване и имат ограничен достъп до финансови средства и технически иновации.

Как климатичните промени могат да засегнат производството на кафе?

Кафето е култура, която се отглежда в над 25 милиона, предимно малки семейни ферми, в повече от 60 страни в тропиците и е силно приспособена към локалния климат. Добивът на кафе е зависим от климатичните условия, особено по време на вегетативните и репродуктивните фази на растението. Повишените температури в комбинация с недостиг на валежи оказват силно отрицателно въздействие върху цъфтежа, плододаването и качеството на зърната.

Освен това климатичните промени също контролират разпространението на сериозни вредители и болести

като „ръжда“ по листата на кафето, причинена от патогена Hemileia vastatrix, който предизвиква промяна в цвета на листата от зелено в жълто-кафеникаво. Накрая растението губи всички свои листа, както и възможността да произвежда зърна. Друг вредител – кафееният бръмбар Hypothenemus hampei, също се активизира още повече при повишение в температурите. Той пробива зърната на кафето, което може да намали добива и качеството му и да увеличи значително производствените разходи.

Латинска Америка произвежда почти 85% от световната Арабика и нейното кафе е в опасност. Кафето Арабика се самоопрашва и се разпространява по света буквално от шепа семена. В резултат на това култивираната Арабика е генетично слаба и неспособна да издържи или да се адаптира към болестите и променящия се климат, които нарушават производството. Ръждата по листата на кафето, която е унищожавала регионите за отглеждане на кафе и преди, погубвайки цялата индустрия на Цейлон (сега Шри Ланка) в края на 19-ти век, застрашава кафеената индустрия на Латинска Америка в наши дни. 

Косвените ефекти от екстремните температури и засушавания, които се отразяват негативно върху числеността на популациите на опрашителите и полезните насекоми, също водят до намалени добиви при кафето. 

Излагането на понижени температури, процес, известен като мръзнене, е особено вреден за кафеените култури, засягайки растенията от сорта Робуста повече, отколкото сортовете Арабика поради по-високите температурни изисквания на вида (оптимални условия на растеж: от 22 до 26°C за Robusta и 18 до 22°C за Arabica). Такова преохлаждане може да увреди хлоропластите в клетките на растението и на свой ред да намали скоростта на фотосинтезата, което се изразява в по-ниски добиви и качество на реколтата. Следователно, производството на кафе зависи от стабилна климатична обстановка за поддържане на добивите и по този начин на фермерския поминък.

Кафето е втората най-търгувана стока след петрола и допринася значително за социално-икономическото развитие на много от развиващите се страни в тропиците,

като осигурява поминъка на повече от 120 милиона души по света. 

Бpитaнcĸoтo издaниe Теlеrgарh представя дъpжaвитe, в ĸoитo ce пиe нaй-мнoгo ĸaфe нa бaзa ĸoнcyмaция нa глaвa oт нaceлeниeтo. Нa челно място cе нареждат финлaндцитe, ĸоито пият пo 12 кг ĸaфe на чoвeĸ в paмĸитe нa eднa гoдинa, cпopeд cтaтиcтиĸaтa нa Meждyнapoднaтa opгaнизaция зa ĸaфe.

Дaннитe пocoчвaт, чe в Бългapия ce ĸoнcyмиpaт гoдишнo пo 2.9 кг oт oбoдpитeлнaтa нaпитĸa нa глaвa oт нaceлeниeтo, c ĸoeтo изпреварваме ceвepнaтa ни cъceдĸa Pyмъния, но пък изоставаме от Гърция, където се консумират 5.5 кг годишно. 

Кои са най-големите производители на кафе в света?

Бразилия съставлява около 39% от световното производство, следвана от Виетнам (17%), Колумбия (7%) и Етиопия и Индонезия (5%) за 2023/2024 г.:

В допълнение към социалните и икономически ползи, плантациите за кафе и конкретно така наречените „засенчени“ ферми, също генерират значителни екосистемни услуги, включително опазване на биоразнообразието, улавяне на въглерод и защита на почвата от ерозия.

Арабика и Робуста: Каква е разликата?

Кафеените зърна Арабика идват от вида Coffea arabica, а тези на Робуста – от вида Coffea canephora. Съществуват и други видове кафе, но те далеч не са толкова популярни или търгувани по света. Зърната Арабика съставляват 60 – 70% от цялото производство на кафе, докато Робуста – около 20 – 25%. Растенията от сорта Арабика са по-трудни за отглеждане: те са по-деликатни, дават по-малко количество кафеени череши и са много по-податливи на болести като ръжда по кафето. Въпреки това, те са силно ценени заради деликатния си вкус и се отличават като добре балансирани, сладки и с плодови или шоколадови нотки. 

Робуста, от друга страна, има по-силен, по-суров и по-горчив вкус заради по-високото съдържание на кофеин. Смята се, че увеличеното съдържание на кофеин, заедно с хлорогенната киселина (естествено срещащ се антиоксидант) е резултат от механизма за самозащита на растението за предпазване от вредители и болести. Растяща добре на по-ниска надморска височина, Робуста процъфтява в райони, където Арабиката би била нападната от гъбички и други болести и вредители. Дълго време репутацията на кафето Робуста като по-нискокачествено и горчиво на вкус определя мястото му предимно като разтворимо кафе, в предварително смлени кутии и вакуумно затворени опаковки еспресо.

Изменението на климата обаче осветява необходимостта от инвестиране в генетично жизнеспособни сортове, които могат да издържат на предизвикателствата на околната среда. Така все повече и повече производители на кафе експериментират с Робуста и го включват в различни смеси и напитки. За да разкрие най-добрите си вкусове, Робуста трябва да бъде обработена, изпечена и варена по различен начин от Арабика. Робуста, приготвена като Арабика, обикновено не се счита за качествено кафе. Едно от големите предимства на Робуста обаче е значително по-голямото генетично разнообразие от сорт Арабика; повечето от хилядите му разновидности все още не са проучени.

Ще има ли промяна на регионите за отглеждане на кафе?

По-голямата част от произведеното кафе в глобален мащаб е от сорта Арабика. Климатичните модели обаче показват, че изменението на климата и Арабиката са несъвместими, поне там, където в момента се отглежда кафе. 

Около 50% от настоящите земи за отглеждане на кафе вероятно ще бъдат неподходящи за Арабика до 2050 г., 

според проучване от 2022 г. Бразилия, Виетнам, Колумбия и Индонезия, четири от най-големите производители, са в този списък. Фермерите там търсят начини да забавят тази повратна точка.

Положителната страна е, че местоположения по-далеч от екватора – като например американското крайбрежие на Персийския залив, китайската провинция Юнан и части от Уругвай и Аржентина – вероятно ще бъдат подходящи за отглеждане на кафе до 2050 г. Благодарение на все по-благоприятния климат в Юнан, производството на кафе там прави забележителен скок с близо 500% от 2006 г. насам.

Може ли отговорът да дойде от дивите гори?

Кафеени гори в района на Кафа в Етиопия, на около 480 км югозападно от Адис Абеба, са сърцето и родното място на кафето и едно от малкото места, където то все още съществува в дивата природа. Растящо спонтанно под короните на дърветата, горското кафе нито се култивира, нито се поддържа, а сложна система от наследствени права регулира кой може да събира плодовете на кафето, когато узреят през есента. Докато плодовете изглеждат подобни на техните култивирани братовчеди, самите дървета изглеждат различно. Папрати, цветни епифитни орхидеи и лиани се увиват около високите тънки дървета, които се извисяват, за да достигнат светлината. Листата са редки, а плодовете на кафето – малко. Тъй като по-голямата част от енергията им отива просто за оцеляване, те растат бавно и произвеждат толкова плодове, колкото да се осигури оцеляването на вида. Биоразнообразието в Етиопия, особено дълбоко в горите, е едно от най-големите в света и по изчисления Етиопия притежава 99,8% от генетичното разнообразие на кафе Арабика. Тези облачни гори са не само родното място на кафето Арабика, но и държат ключа към бъдещето на индустрията.

Днес най-голямата заплаха за дивата Арабика е изменението на климата. Силно чувствителен, видът може да оцелее само в тесен диапазон от условия. Арън Дейвис, старши изследовател в Кралските ботанически градини “Кю” във Великобритания, и световен авторитет в областта на кафето и изменението на климата, прогнозира, че 

до 2080 г. местата, където може да расте диво кафе, ще намалеят с 65%, според най-добрия сценарий, а в най-лошия – 99,7%, като популациите на дивите дървета от сорта Арабика намаляват с 40 – 99%.

Семената на кафето не са пригодни да се съхраняват добре с конвенционални методи и най-доброто място за запазване им е в естественото му местообитание – дивата гора. 

В продължение на десетилетия обезлесяването заплашва и кафеените гори заедно с тяхното генетично разнообразие. Докато учените съхраняват диви сортове от други важни култури в банки със семена, семената на кафето не са пригодни да се съхраняват добре с такива конвенционални методи. Населението на Етиопия е едно от най-бързо растящите в света – през 2000 г. популацията е била 66 милиона души; а днес тя бележи 115 милиона. С такъв бърз растеж идва необходимостта от повече земеделска земя и непрекъснатата заплаха от обезлесяване. В началото на 20 век горите покриват около 35% от площта на страната, а днес те са само около 4%.

В Кафа, обезлесяването е овладяно благодарение на включването на района в популярна програма, която прехвърля правото да се управляват и използват възобновяемите ресурси на гората – диво кафе, мед, подправки като кардамон – от правителството към местната общност. В замяна общността е отговорна за опазването му.

Допълнителна защита идва и през 2010 г., когато ЮНЕСКО определя 760000 хектара за биосферен резерват “Кафа”. Дом на около 650 000 души, резерватът включва 55% гора, включително ¼ кафеена гора. През същата година ЮНЕСКО добавя биосферния резерват Yayu Coffee Forest към своя защитен списък, а през 2012 г. и близкия биосферен резерват Sheka Forest, където кафето също расте в естественото си местообитание.

Синтропичното агролесовъдство на помощ

Отглеждането на кафе на сянка е необичайно за повечето държави производителки, сред които е и първенецът Бразилия. Повечето ферми там все още гледат кафе на открито, но този подход може да не работи дълго време в новата климатична реалност.

Нова надежда дава така нареченото синтропично агролесовъдство. Много от практиките за устойчиво земеделие се основават на логиката на заместването на суровините. Химическите торове се заменят с органични (оборска тор, компост, зелено торене и др.), пластмасите с биоразградими материали, пестицидите с по-щадящи препарати. Начинът на мислене обаче все още е много близък до този, на който се противопоставят. Като цяло, те се борят с последиците от липсата на подходящи условия за здравословен растеж на растенията. Синтропичното земеделие, от друга страна, помага на фермера да възпроизведе и ускори естествените процеси на екологична сукцесия/приемственост и стратификация, като предоставя на всяко растение идеалните условия за неговото развитие. Това е метод, при който се засаждат дървета, храсти и треви с висока плътност, така че да могат да се подрязват периодично, осигурявайки достатъчно светлина и органичен материал, който да подхранва системата. Допълнителна полза освен светлина и тор, е ефектът от подмладяване на цялата система, което се получава след резитбата

Синтропичното агролесовъдство включва внимателно подрязване на короната на кафеените дървета и балансиране на слънцето и сянката за предотвратяване на гъбични заболявания. Докато подрязват, работниците трупат листа и клони на земята. Биомасата задържа повече влага и се разлага, обогатявайки почвата с хранителни вещества. Използването на овощни дървета за сянка и биомаса подобрява и продоволствената сигурност на производителите.

Какви са част от последствията?

Последните доклади сочат, че ако търсенето на кафе продължи да се увеличава в исторически план и ако се проявят очакваните последици от изменението на климата – например намалена производителност и намаляване на площите, подходящи за отглеждане на кафе – след по-малко от две десетилетия ще бъдем изправени пред умерен до сериозен недостиг на кафе.

Промените в производството на кафе могат да доведат до недостиг на доставки, което води до повишаване на цените и до нестабилност на световния пазар на кафе. Това може да засегне както производителите, така и потребителите, с потенциални верижни ефекти върху икономиката като цяло в регионите на производство на кафе.

Изменението на климата е новата реалност и последиците от него вече се усещат в отглеждането и производството на кафе. Ясно е, че бъдещата сигурност на сектора зависи от ефективни стратегии за смекчаване на последиците от климатичните промени и инвестиции в нови проекти, както от страна на фермерите, така и от производителите и световните марки. Те включват устойчиви практики като отглеждане на сянка, агролесовъдство, съчетаване с други покривни култури, изследване и внедряване на приспособими сортове, както и инвестиране в инфраструктура като напоителни системи, оранжерии и други технологии за тропическо земеделие. Но само чрез колективни усилия в тази област може да се осигури устойчиво бъдеще за всички участници във веригата за производство и доставка на кафе.

Автор: Радина Калдамукова / Климатека

Радина Калдамукова е автор в Климатека. Тя е магистър по геоекология от университета в град Тюбинген, Германия. Участник в програмата за експерти в областта на климатичните промени “Pioneers into practice”, организирана от най-голямото публично-частно партньорство в Европа в сферата на климата – Climate-KIC. Има интереси в областта на агроекологията и иновациите в земеделието, аквапониката, устойчивото използване на природните ресурси, почвознанието, палеоклиматологията и запазването на видовото разнообразие. Ентусиаст-градинар и привърженик на биоземеделието.

В статията са използвани материали от:

1. Anthony F, Bertrand B, Quiros O et al (2001) Genetic diversity of wild coffee (Coffea arabica L.) using molecular markers. Euphytica 118:53–65. doi:10.1023/A:1004013815166
2. Bilen, C.; El Chami, D.; Mereu, V.; Trabucco, A.; Marras, S.; Spano, D. A Systematic Review on the Impacts of Climate Change on Coffee Agrosystems. Plants 2023, 12, 102. https://doi.org/10.3390/plants12010102 
3. DaMatta FM (2004) Ecophysiological constraints on the production of shaded and unshaded coffee: a review. Field Crop Res 86:99–114. doi: 10.1016/j.fcr.2003.09.001
4. Eskes AB, Leroy T (2008) Coffee Selection and Breeding. Coffee: Growing, Processing, Sustainable Production. Wiley-VCH Verlag GmbH, pp 57–86
5. Grüter R, Trachsel T, Laube P, Jaisli I (2022) Expected global suitability of coffee, cashew and avocado due to climate change. PLoS ONE 17(1): e0261976. https://doi.org/10.1371/journal.pone.0261976 
6. Neilson, J. and Wang, J.-H.Z. (2019), China and the changing economic geography of coffee value chains. Singapore Journal of Tropical Geography, 40: 429-451. https://doi.org/10.1111/sjtg.12279 
7. Phoebe Bracken, Paul J Burgess & Nicholas T Girkin (2023): Opportunities for enhancing the climate resilience of coffee production through improved crop, soil and water management, Agroecology and Sustainable Food Systems, DOI: 10.1080/21683565.2023.2225438 To link to this article: https://doi.org/10.1080/21683565.2023.2225438 
8. https://www.aa.com.tr/en/environment/brewing-crisis-how-climate-change-is-reshaping-coffee-production/3113886
9. https://agendagotsch.com/en/the-best-coffee-of-the-year-is-from-syntropic-agriculture/ 
10. https://civileats.com/2024/05/21/climate-solutions-for-the-future-of-coffee/ 
11. https://icocoffee.org/global-knowledge-hub/
12. https://fas.usda.gov/data/production/commodity/0711100 
13. https://www.sustaincoffee.org/assets/resources/Brazil_CountryProfile_Climate_Coffee_6-7.pdf 
14. https://money.bg/charts/v-koi-strani-se-pie-nay-mnogo-kafe-i-kade-e-balgariya.html