Вятърът винаги е бил много важен за нас, хората – както преди хиляди години, когато моряците са го използвали, за да прекосяват морето с кораби, така и днес, когато произвеждаме електроенергия от вятърни турбини. Но на учените им е отнело много време да разберат как точно се създава той.
Въпреки че не можем да го видим, въздухът е съставен от милиарди и милиарди малки частици. Те са най-разнообразни, но най-често срещаните са азот и кислород (от които хората и другите животни се нуждаят, за да дишат).
Вятърът духа, когато тези въздушни частици се движат в земната атмосфера. Атмосферата е обвивка от газове, която обгръща Земята. Дебелината ѝ е около 100 км, което е колкото дължината на 4000 сини кита.
По-голямата част от частиците, които съставляват земната атмосфера, се намират по-близо до повърхността. С навлизането все по-навътре в космоса те стават все по-малко и по-малко, докато накрая в космическото пространство вече няма никакви.
Под налягане
Теглото на всички тези частици, подредени една върху друга, оказва натиск върху повърхността на Земята - и тази сила се нарича атмосферно налягане.
Атмосферното налягане се променя в зависимост от това колко топла или студена е повърхността на Земята. Когато повърхността се нагрява, въздухът, който е най-близо до нея, също се затопля. А когато въздухът се затопли, частиците се издигат нагоре и се разпръсват.
Когато това се случи, на повърхността на Земята остават по-малко въздушни частици, което понижава атмосферното налягане.
Ето защо може да се очаква, че въздухът над много топло и слънчево място, като пустинята, ще има по-ниско атмосферно налягане, отколкото този над студено и тъмно място, като Северния полюс.
Когато по-топлият въздух се издига, студените въздушни частици, които обикновено са по-близо една до друга, ще потънат в тези области с ниско налягане.
Това движение на въздушни частици, задвижвано от областите на затопляне и охлаждане, създава вятъра.
От пориви до бури
Скоростта на вятъра зависи от това каква е разликата в налягането между зона с ниско налягане и зона с високо. Ако има по-голяма разлика, вятърът ще духа по-бързо.
Съществуват 12 различни степени на скоростта на вятъра, които се измерват по скала, наречена скала на Бофорт. Тя варира от вятър със скорост под един километър в час (спокоен) до над 118 километра в час (ураган).
По-слабите ветрове се наричат "бриз", по-силните - "вихри", а най-силните ветрове - "урагани".
Възможно е също така да сте чували в прогнозата за времето да се говори за "източни" или "северни" ветрове. По този начин описваме накъде духа вятърът спрямо посоката, от която идва. Така че "източният" вятър духа от изток на запад, докато "северният" духа от север на юг.
