Много са методите на образованието за устойчиво развитие (ESD), като само малка част от тях адресират изменението на климата. Един такъв метод е Климатичната фреска – работилница под формата на игра, създадена от френския специалист по климата Седрик Рингенбак. Работилницата се базира изцяло на научните доклади на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC). С помощта на комплект от 42 илюстровани карти и опитен фасилитатор, участниците в работилницата научават най-важното за изменението на климата по леснодостъпен начин в рамките на 3 часа. Серия от Климатични фрески ще бъдат проведени като съпътстващи събития към 61-вата пленарна сесия на IPCC от 26 юли до 2 август.

“През последните години в Европа се наблюдава тревожно нарастване на конспиративните теории, които отричат изменението на климата, особено в контекста на екстремни метеорологични явления.” Така започва докладът на Европейската мрежа за стандарти в проверката на фактите (European Fact-Checking Standards Network), който описва конкретни случаи на целево заблуждаващи кампании в няколко европейски страни. Оказва се, че във времена на безпрецедентни промени в биоразнообразието и климатичната система, все по-трудно се ориентираме кое е факт и кое заблуждаваща информация.

Съществуват обаче неформални методи за обучение, с помощта на които можем да навлезем дълбоко в научните основи на тези промени. Образованието за устойчиво развитие (ESD) е отговорът на UNESCO на спешните предизвикателства, с които се сблъсква планетата и почти всички методи са насочени за постигане на целите на хилядолетието (SDGs). Според данни на UNESCO 

40% от учителите се чувстват уверени да преподават за изменението на климата, но само 20% могат да обяснят добре как да се предприемат действия. 

Също така почти половината от формалните учебни програми в 100 страни въобще не споменават изменението на климата. Затова се ползват неформални методи, които съпътстват и подпомагат формалното образование.

Някои от тези методи се наричат фрески, пъзели или мозайки и се играят с карти. Примерите са много: „Фреската на биоразнообразието“, „Фреската на засушаването“, „Фреската на кръговата икономика“, „Фреската на осъзнатата еволюция“ и т.н. 

В България придоби популярност „Климатичната фреска“ – 

тричасова работилница, в която с помощта на опитни фасилитатори, участниците си спестяват прочитането на няколко хиляди страници трансдисциплинарен научен текст от последния доклад на Междуправителствения панел по изменението на климата (IPCC) и вникват бързо в научните основи на климатичните промени и ефектите от тях.

Фигура 1: Защо казваме “допълнителен парников ефект”? Това е така, защото основния парников ефект на Земята се дължи на водните пари. Ако тях ги нямаше, планетата щеше да е средно с 33 градуса по-студена. За сравнение между последния ледников период и настоящето има само средно 5 градуса разлика. Допълнителния парников ефект се дължи на човешките дейности и емитирането на парникови газове.

Вихрен Митев – един от фасилитаторите в България, споделя, че за него всичко е започнало във Франция, когато е подписано Парижкото споразумение. „Покрай развитието на организацията имах възможност да участвам в COY15 и COP25 в Мадрид, където за първи път видях “Климатичната фреска”. Уъркшопът е много добре премислен и изключително ефективен. Това си проличава и в бързото му разпространение.“

Цветелина Томова, друг активен фасилитатор, казва: „След изиграването на фреската, знаех, че искам да се обуча за фасилитатор и да водя фрески аз самата.“ А Ирина Илиева допълва: „Беше любов от пръв поглед – една приятелка ме покани, участвахме в играта и веднага станах фасилитатор. Винаги съм имала интерес към устойчивия начин на живот и опазването на околната среда и по-точно как отделният човек може да допринесе за подобряване на ситуацията“. 

„Синът ми, Тома, ми предложи да я направим на български в края на 2021 г.“, споделя единият национален координатор – Мартин Заимов, като посочва времето, когато започва развитието на метода в България.

Вече над 3000 българи са участвали в работилници, проведени от 120 обучени фасилитатора от 2021 г. насам. 

В света фасилитаторите са над 75 000, а участниците във фрески – над 1.7 милиона души.

Фигура 2: Ефектът на повишаване на киселинността на световния океан се дължи на процес съпътстващ глобалното затопляне, но без да има директна връзка с него. Този процес се дължи на повишаване на концентрацията на въглероден диоксид във водата, а ефектите се разпростират по цялата мрежа на живота с драстично намаляване на живите форми.

Методът се базира на груповата работа и колективната интелигентност – 

групата участници успява да сглоби всички причинно-следствени връзки по отношение на изменението на климата без никаква подготовка и само с подсещащи въпроси и допълващи факти от страна на фасилитатора.

Запитани защо са избрали именно този метод, за да разпространяват науката зад климатичните промени, фасилитаторите на “Климатичната фреска” отговарят така: На Ирина ѝ „харесва, защото е достъпен и лесен начин хората да научат и разберат как действията водят до процеси и последствия в околната среда“. За Вихрен методът е полезен защото е научил много нова информация и е станал част от международна общност. Според Цветелина, най-впечатляващото е ефективността на играта – „Климатичните промени са сложен и многопластов проблем, който аз съм изучавала няколко години и все още продължавам. “Климатичната фреска” обаче успява да предаде огромно количество знание и да мотивира хората да действат. За три часа участниците остават с разбиране и осъзнаване на проблема.“

При формалното образование учителите обучават, а учениците учат. 

При неформалните методи има и двупосочен обмен на идеи и познание. Дали това е така и в “Климатичната фреска”? 

Цветелина споделя, че когато говори за историческите нива на въглероден диоксид, представя изследванията на ледени ядки от ледените полета и понякога я питат как знаем, кога е имало ледникови и междуледникови епохи: „Доскоро не знаех, но научих от един участник във фреската, че се използва деутерий за засичане на високи температури и че е изотоп на водорода. Готино беше, защото науката за климата ми стана малко по-ясна в този момент.“ А Ирина добавя, че „някои групи и участници са много емоционални и оживено убеждават останалите участници в определена теза.“ Мартин харесва, когато възникнат „учудващи и трудни въпроси или идеи за бъдещето защото научавам нещо ново“.

Фигура 3: Участниците в Климатичната фреска използват груповата интелигентност, за да наредят 42 карти в причинно-следствени връзки, докато учат за изменението на климата.

“Климатичната фреска” се състои от няколко етапа – в първите 90 минути се редят 5 групи карти, като се търси причината и следствието, като картите се свързват с множество линии – едно е парниковия ефект с повишаването на температурата, а съвсем друго е промяната на киселинността на океана, но все пак и двете имат връзка с повишаването на концентрацията на въглеродния диоксид. На всеки етап участник от групата разказва как се е стигнало до тази подредба, а фасилитаторът пита уточняващи въпроси и дава напътствия, ако групата е тръгнала в погрешна посока. След като картите са наредени, участниците са оставени, рисувайки и творейки за около половин час, да осъзнаят всичко, което са прочели и научили. Следващият етап е споделянето на емоции свързани с научените факти – този етап се оказва ключов, защото в първия етап на играта се натрупва много напрежение. След това има кратка презентация на научни факти и актуални данни. Но това ли е всичко? Не пропускаме ли нещо важно?

Цветелина ни подсеща, че „това трябва да е частта с обсъждането на решенията. Винаги ще има някой там, който ще ме изненада. Тогава се вижда всъщност дали хората са мотивирани, ядосани или дори безразлични. Така разбирам дали в тези три часа съм успяла да предам посланието на фреската“. Ирина я подкрепя – „като участник най-много ми харесва предлагането на решения за устойчивост„.

Но Цветелина продължава с нещо важно: „често хората спорят един с друг. Понякога това ми показва как все още съществува много силна дезинформация относно климатичните промени. От друга страна, често виждам в тези спорове и че хората дълбоко се вълнуват и засягат от тези въпроси. Споровете с жар идват от теми, които засягат пряко живота на хората и те често имат проблеми, които остават недоизказани и нечути.“

По време на предстоящата пленарна сесия на IPCC в София, като съпътстващи събития ще се проведат и няколко публични “Климатични фрески” в зала 4 в Топлоцентрала. 

Ето някои от тях:

Допълнителна информация за събитията може да бъде открита тук.

Автор: Асен Ненов / Климатека

Асен Ненов е автор на Климатека, еколог, учил е биотехнологии, занимавал се е с изчислителна биология и биоинформатика в Института по биофизика и биомедицинско инженерство (ИББИ) към БАН. Работил в сферата на потребителската защита в асоциация “Активни потребители” и с BEUC. Пише за критичното потребление и за мащабната екологична катастрофа, като е сред инициаторите на първата група по дерастеж (degrowth) в България. Разработвал е образователни единици за неформално образование за устойчиво развитие за Фондация Екоцентрик, Сдружение Екосистем Юръп и Junior Achievement. Съучредител е на Институт кръгова икономика (ИКИ); член е на „Анонимните климатици”, “За Земята” и Кооперация “Хранкооп София”.