Извършиха най-точното измерване на материята във Вселената
Колко много неща има във Вселената? Това е класически въпрос в астрономията. Сега изследователи определиха един потенциален лимит.
Като цяло астрономите търсят този количествен отговор като част от критичната плътност на Вселената – доста полезен параметър, който се използва като измерител при описването на геометрията на космоса. Наблюденията, направени с течение на времето, показват, че общата плътност материя-енергия на Вселената е много, много близо до тази критична плътност. Сега ново изследване, публикувано в The Astrophysical Journal, показва, че около 31.5 процента от тази стойност се дължи на материята.
За да придобием по-ясна представа що за количество е това, „ако цялата материя във Вселената е разпространена поравно из пространството, тя ще съответства на средна плътност на масата до едва около 6 въглеродни атома на кубичен метър“, коментира водещият изследовател Мохамед Абдула от Калифорнийския университет.
„Тъй като обаче знаем, че 80 процента от материята всъщност представлява тъмна материя, реално погледнато по-голямата част от тази материя не се състои от водородни атоми, а от тип материя, която космолозите все още не разбират“, допълва той.
Източник: UCR/Mohamed Abdullah
Не е лесно да се определи какво количество материя съществува във Вселената. Ето защо екипът е трябвало да прояви известно творчество. Броят на галактическите купове в местната Вселена зависи от броя на количеството материя. Ако има повече материя, ще има и повече купове. Предизвикателството във случая се състои в това да се изчисли колко масивни са тези купове и да се намери една обща стойност.
„Трудно е обаче да измерим прецизно масата на който и да е галактически куп, тъй като по-голямата част от материята е тъмна и не можем да я видим с телескопите“, допълва Абдула.
Ето защо екипът разработва космологически инструмент, наречен GalWeight, който използва движението на галактиките в куповете, за да открие общата им маса. Впоследствие тези стойности са вкарани в космологична симулация, благодарение на която екипът успява да постигне финалната стойност.
„Успяхме да направим едно от най-точните измервания, правени някога, с помощта на техниката на галактическия куп“, обяснява съавторът на проучването Джилиън Уилсън, професор по физика и астрономия в Калифорнийския университет.
Източник: IFLScience