Терапиите за контрол и лечение на заекването са многобройни и варират от логопеда до психиатъра. В България историята е доста интересна. През 80-те и 90-те години на миналия век военните започват единствена по рода си за страната ни програма в санаториума в град Белово. Терапията при тях трае 3 месеца и звучи съвсем „по военному”. Първите 10 дена се мълчи. Тотално. Нито гък. “Мълчаливите” носят специална униформа - сини пижами, за да не ги заговарят останалите.

Общува се единствено с бележник и химикалка.

Следва чинът на “оранжевите пижами”, които живеят на друг етаж и правят говорни упражнения с логопед - обикновено насочени към формирането на техники за бавна, но гладка артикулация, които след това да се използват и в реалния живот. Набляга се на слушането на записи с гладка дикция и малко по-бавна реч. Изглежда, че тази “шокова терапия” не е лишена от полза, защото подобни подходи се използват и днес - много терапевти наблягат не толкова на “лечението”, колкото на приучаването на заекващия чрез говорни и дихателни упражнения да контролира речта си и да навикне на по-бавно, но и по-гладко изразяване. Немалък “бонус” при такива терапии дава и самочувствието на заекващия, че се владее и няма да изгуби контрол върху себе си, което често води до чувство за безпомощност и изолация, а оттам и до постоянно психическо напрежение. Психологическата или психиатричната помощ са полезни именно за преодоляване на душевния дискомфорт, който на практика е и основният проблем на заекващия човек.

Въпреки че

точните причини за появата на заекването не са напълно ясни и до днес,

съществуват някои модерни технологии за неговото контролиране. Един такъв вариант е слуховото устройство SpeechEasy. Това е миниатюрна слушалка, която се поставя в едното ухо и променя начина, по който заекващият чува собствения си глас. Устройството разчита на наблюдението, че заекващите не заекват, когато някой говори едновременно с тях и казва същото нещо - като рецитирането или молитвата в хор например. То създава ехо, което кара мозъка да мисли, че още някой говори едновременно с носещия апаратчето. Смайващото при SpeechEasy е, че човек спира да заеква в мига, в който го сложи. Допълнителните тестове обаче не са чак толкова обнадеждаващи. През 2006 г. американски учени изпробват устройството на 13 доброволци. Като цяло заекването им без допълнителна терапия намалява с 36%, но това е само обобщение - истината е, че на някои от участниците слушалката е помогнала много, докато други почти не са се облагодетелствали от нея. Още едно проучване показва също така смесени резултати - 12 от 19-те доброволци

намаляват заекването си до 1% в началото на експеримента.

Четирима от тях запазили добрите си резултати и седем месеца по-късно. При един ефектът намалял с времето, а двама съобщили, че след половин година постоянна употреба на устройството речта им се е влошила. Явно е, че дори технологията не е панацея, но без съмнение си струва да се опита – възможно е точно вие да се окажете сред успешните няколко процента. Проблемът при този опит е цената - устройствата от типа на SpeechEasy вървят по няколко хиляди долара.

Колкото и разпространен феномен да е заекването, причините за него все още не са съвсем ясни. Спорни са и терапиите, които обикновено дават само ограничен резултат, който е различен при различните пациенти. Все пак напредъкът от инквизиторските клещи до слуховото устройство само за един век не е за подценяване. Не бива да се губи надежда - дори учените казват, че заекването е повече проблем на социализирането, отколкото на тялото. А за този проблем най-добър ми се вижда подходът на Цветана - усмивка, розова рокля и желание за общуване. Защото проблемът е проблем само ако си го направиш такъв. А нима не е чаровно да си различен?

Автор: Елена Панова