АЗ ПОМНЯ...
Проучвания като това на г-н Тонегава са светлина в тунела, но определено не са достатъчни. Изследователите са единодушни, че
ако искаме да спечелим битката с дегенеративното заболяване, е нужно да се научим да го разпознаваме възможно най-рано.
Тук обаче изниква и един от основните проблеми.
В момента пациентите с Алцхаймер се диагностицират едва когато са навлезли в умерена или тежка степен на болестта. Разминаването между появата на симптомите и диагностицирането е значително – варира между няколко месеца до цели години, като през това време болестта прогресира и състоянието на пациента се влошава.
"Когато лекарите могат категорично да заявят, че някой страда от Алцхаймер, обикновено този човек вече не е способен да работи, да шофира, да открие пътя до дома си. По това време всеки може да направи тази диагноза. Включително и вие", казва Дон Хейс в интервю за KPBS, който е имал късметът да бъде диагностициран по-рано.
Кой е най-тъжният ви спомен?
"Свързвам го с най-голямата ми дъщеря. Обади ми се. Беше неделя. Обещах да ѝ звънна на следващия ден. В понеделник. Но не го направих. Отне живота си." Мириям Маркез, 68 г. Диагностицирана с Алцхаймер на 62.
За щастие, учените работят върху различни кръвни тестове, които биха могли да открият болестта още преди симптомите да са станали ясно разпознаваеми. Те функционират с различна точност и обикновено предвиждат появата на Алцхаймер няколко години по-рано.
Един от най-успешните опити по отношение на ранната диагностика бе представен през март тази година от химици и психиатри от Рурския университет в Бохум и Гьотингенския университет. Методът никак не е сложен и все пак е в състояние да разпознае риска от развитие на състоянието двадесет години преди проявата му, като засече протеини, наречени бета-амилоидни пептиди. Наличието им в кръвта е красноречив признак за заболяването.
Засега обаче тестът работи с 84% точност и преди да навлезе в широка употреба, броят на грешните диагнози ще трябва да бъде сведен до минимум.
„Всички пациенти с Алцхаймер, които познавам и които могат да говорят от свое име, казват, че ранната диагностика е едно от най-хубавите неща, които са им се случвали. Благодарение на това са могли да уредят живота си и финансовите си въпроси. Да се преместят в по-малък дом, както и аз самият направих, в който ще е по-лесно да се живее занапред… На човек му е необходимо време, за да се подготви за онова, което го очаква", категоричен е г-н Хейс.