Наистина съществуват хора със син цвят на кожата и те не са герои от „Аватар“ или смърфове.
Диагнозата е по-популярна сред ветеринарните медици и най-често се наблюдава при кучета и котки. Тя бива първична (която се дължи на генетични дефекти) и вторична (която се обяснява с повишеното производство на хормона мелатонин и натрупването му по определени кожни участъци).
Все пак се среща и при хората, макар и в изключително редки случаи. Носителите на този синдром имат син или лилав цвят на кожата и ноктите. Съществува документиран случай още от края на ХІХ и началото на ХХ век в Кентъки, САЩ, където цяло семейство било известно като „сините хора. Те живели в изолация и се чифтосвали помежду си, предавайки си рецесивния ген от поколение на поколение. От околните села ги смятали за „бедни, но добри хора“. Освен необичайната окраска болестта не създавала никакви други неудобства на „синята фамилия”.
В случай от 1982 година болестта се е проявила при потомък на същото това семейство, но в по-лека форма – синкави устни и нокти, които посиняват, когато детето се ядоса. Особеният цвят не предизвиквал здравословни проблеми, членовете на това семейство доживявали до късна старост. Но вероятно тези хора са били много добре запознати с понятия като „дискриминация“ и „нетолерантност към различните“.
А последният познат случай е от нашето хилядолетие. Американецът Пол Карасън например става известен с името Татко Смърф още през 2008 година, когато се появява в телевиизионно предаване и говори за болестта си – вследствие на страничен ефект от използването на лекарство, съдържащо сребърно съединение, което той използвал преди повече от десетилетие, за да лекува тежка форма на дерматит. В крайна сметка обаче получил аргирия - заболяване, свързано с отлагането на сребро в тялото. Той умира във Вашингтон на 63 години през 2013 година.
