Легендите разказват, че Александър Македонски и Наполеон знаели имената на всичките си войници. А вие срещате познат на улицата, но не можете да се сетите как се казва, нито откъде го познавате.
Някои хора, отдавна завършили училище, помнят всички дати от уроците по история. Други не могат да запомнят дори рождените дни на най-близките си.
На какво дължим това неравноправие?
Известно е, че има различни типове памет и единици са тези, при които те са еднакво добре развити.
Работна
памет. Както компютрите, така и човешкият мозък има оперативна памет, необходима за изпълнението на повечето задачи – писане, четене, смятане наум. Учени от Университета на Уисконсин в Медисън и института „Макс Планк” в Лайпциг откриват изненадваща връзка между капацитета на работната памет и тенденцията да се разсейваме по време на рутинна задача.
Разсеяните
хора имат по-добра работна памет: когато са ангажирани с лесна задача, те използват „излишната” част от капацитета й, за да мислят за странични неща, обяснява ръководителят на изследването Дейвид Левинсън. Понякога наричаме работната памет „краткосрочна”, но това обозначава само един от аспектите й. Всеки, който си е повтарял телефонен номер, преди да го запише, го знае от опит. В краткосрочната памет информацията не се задържа повече от 20 секунди, ако не полагаме усилия да я съхраним.
