Синонимите са думи с различен звуков състав (тоест звучат и се пишат напълно различно), но са близки по значение (в различна степен). Произходът на думата е от старогръцки: син (σύν) означава „с“ и онома (ὄνομα) – „име“.
Съществуват различни видове синоними:
1. Пълни синоними. Това са такива термини, за които е прието да се използва и домашна, и чужда дума. Наричат се още лексикални дублети.
Например:
стоматолог = зъболекар;
лингвистика = езикознание;
суфикс = наставка;
префикс = представка;
токсини = отрови;
вокал = гласна;
консонант = съгласна
и т.н.
Редки са случаите на пълни синоними, състоящи се от двойка домашни думи. Такава двойка е например врат = шия.
2. Смислови синоними. Наричат се още и понятийни синоними. При тях има различни оттенъци в значението, но могат да се заместват в определени случаи, когато смисълът го позволява.
Например:
Хубав, красив, прекрасен, великолепен, чудесен, превъзходен, невероятен и др.
Храбър, смел, юначен, безстрашен и др.
Гледам, виждам, наблюдавам, съзирам, съзерцавам и др.
Работя, трудя се, действам, дерзая и др.
Образец, модел, тип, прототип, илюстрация, пример, макет и др.
3. Стилистични синоними. Представляват думи, еднакви по значение, но различни по стилистична окраска, които се употребяват в различни стилове и имат различна сфера на употреба.
Например:
Плача (неутрална, книжовна дума) = рева (народно-разговорна) = цивря (огрубена лексика)
Раздяла (книжовна) = разлъка (поетична, художествена)
Искам (неутрална) = сакам (диалектна)
