Европейско-японският космически апарат „БепиКоломбо“ изпрати до Земята своите първи снимки на Меркурий – най-близката планета до Слънцето.
Черно-белите фотографии са направени почти три години, след като този безпилотен апарат бе изстрелян на борда на ракета „Ариана 5“. Когато обаче „БепиКолмбо“ достига „нощната“ страна на планетата, условията не са идеални за фотографирането на планетата. По това време космическият апарат е бил на едва 199 км от повърхността. Ето защо снимките са направени по време на друго близко прелитане - от 1000 км височина.
Регионът, който виждате, е част от северното полукълбо на Меркурий. Открояват се гигантски кратери и област, наводнена от лава преди милиарди години.
„От гледна точка на космическия апарат прелитането бе безупречно – невероятно е, че най-накрая виждаме нашата целева планета“, казва Елза Монтаньон, оперативен мениджър на мисията.
Източник: ESA/BepiColombo/MTM , CC BY-SA 3.0 IGO
На снимката по-горе: този регион е част от северното полукълбо на Меркурий, включително Sihtu Plantia – местност, наводнена от лава. Кръглата част, която изглежда по-гладка и по-ярка от останалото пространство около кратера Калвино, са равнините Рудаки. Кратерът Лермонтов също се вижда. Този кратер, широк 166 км, изглежда светъл, тъй като съдържа „кухини“ – уникални за тази планета характеристики, които позволяват на летливите елементи да избягват в космическото пространство.
Мисията „БепиКоломбо“ ще изучи всички аспекти на тази мистериозна вътрешна планета – от нейното ядро до процесите по повърхността, магнитното поле и екзосферата. По този начин ние „ще можем да разберем по-добре произхода и еволюцията на планета, намираща се близо до своята родителска звезда“, казват от Европейската космическа агенция.
Освен това Меркурий е единствената скалиста планета в орбитата около Слънцето, освен Земята, която има магнитно поле.
Магнитните полета се генерират от течно ядро. Ако изхождаме от размера на планетата обаче, то вече би трябвало да е изстинало и да се е втвърдило като това на Марс.
Тази аномалия може да се дължи на някои характеристики на състава на ядрото – нещо, което инструментите на „БепиКоломбо“ ще могат да измерят с много по-голяма прецизност, отколкото някога е било възможно.
На повърхността Меркурий е планета на крайностите – през деня температурите достигат до 430 градуса по Целзий, а през нощта падат до мразовитите -180. Тези дни и нощи траят по почти 3 земни месеца.
По-ранни мисии откриха доказателство за лед в най-дълбоките ниши на полярните кратери на планетата. Учените предполагат, че той вероятно се е натрупал благодарение на комети, разбиващи се в повърхността на Меркурий.
„БепиКоломбо“ ще извърши още пет прелитания край Меркурий по време на сложна траектория, която ще го отведе и край Венера и Земята. Апаратът не може да бъде изпратен директно до Меркурий, тъй като притеглянето на Слънцето е толкова силно, че за да може да спре, ще бъде необходима изключително силна спирачна маневра, консумираща огромно количество гориво. Мисията ще продължи още около 5 години.
Гравитацията, упражнявана от Земята и Венера, позволява на „БепиКоломбо“ да забавя своята скорост „естествено“.
Източник: Science Alert
